СМЕХОТВОРНИ   СКЕЧОВЕ

                               УЛИЧЕН КОМЕНТАР

   Един полицай размотаваше кълбо прежда.

 - Извинете, ще споделите ли какво правите? – попита го репортерът.

 - Ами.... – отвърна полицаят. – По-голямата част от дневната ми работа си е размотаване.

                                УЛИЧЕН КОМЕНТАР

   Революцията ли? Не знам. Не съм я пил.

                                    УЛИЧЕН КОМЕНТАР

            Насилиха ме. О, да, насилиха ме! Но пък... на мен ми хареса.

                                     ХВАНАТ  В  ИЗНЕВЯРА

         Балната вечер вървеше идеално. Всички танцуваха, радваха се и се смееха. Една възрастна двойка зъвърши разговора си и джентълменът остана сам. До него, сякаш го бе дебнал, изскочи един човек, а после го заговори:

  - Добър вечер.

  - Добър вечер - отвърна възрастният джентълмен.

  - Балната вечер е чудесна.

  - Да,така е.

  - Е, виждате ли тази очарователна руса девойка в ъгъла на залата.

  - Да, прекрасна е! - въздъхна джентълменът.

  - Ще ми повярвате ли, ако Ви кажа, че тя взима само по осемдесет и пет долара на час? Направо без пари!

  - Моля, Вие какво ми намеквате!? - възмути се джентълменът.

  - Е, стига де! Всички имаме нужда да се поотпуснем малко, нали така? Не ми казвайте, че можете да устоите на това очарователно създание.

  - Да, тя несъмнено е прекрасна, но аз съм женен - въздъхна джентълменът.

  - Няма проблем - потърка доволно ръце непознатият. - Гарантирам Ви пълна дискретност.

  -  Дали ще е свободна в следобедно време, че само тогава мога да се отърва от съпругата си? - попита възрастният господин.

  - Разбира се - успокои го странникът. - Е, договорихме ли се?

  - Договорихме се - съгласи си господинът, стискайки ръката на непознатия. - Хайде, до скоро - продължи той, след като тръгна да си ходи.

  - Ще изчакате ли за малко? - прекъсна го непознатият. - Не Ви съветвам да си тръгвате, докато не узнаете още нещо.

  - Какво? – попита притеснено джентълменът.

  - Ами погледнете в онази ваза там - каза странникът, посочвайки обекта. - Там е инсталирана скритата ни камера, а вие ще се видите във вторник по “Глупак тв“.

                                     УЛИЧЕН КОМЕНТАР

      Един мъж с шарена перука, червен нос, огромни обувки и торбести панталони казва:

• А бе, какво ме зяпате? Да не ви приличам на шегаджия!

                                      УЛИЧЕН КОМЕНТАР 

  Много ясно си спомням датата, на която изгубих мозъка си. Обаче не си спомням къде точно го изгубих?

                                      УЛИЧЕН КОМЕНТАР

         Никога не съм си правил пищов. Нямам достатъчно умения и метал. Май се продават в магазините, но се изисква разрешително.

                                         УЛИЧЕН КОМЕНТАР

      Знаете ли коя е разликата между политиците и кофата с помия? Кофата.

                                            УЛИЧЕН КОМЕНТАР

       Знаете ли колко психиатри са необходими, за да изядат една ябълка? А бе, няма значение колко са. Важното е ябълката сама да поиска да бъде изядена.

                                            УЛИЧЕН КОМЕНТАР

   Аз обичам зъболекарите. При тях винаги ухае приятно. Ухае на лекарства. Аз обичам лекарствата. Макар че, когато на човек му се прииска да му мирише на лекарства, просто трябва да си купи едно прясно мляко в пликче.

                                                           ДОСАДНИЯТ  КЛИЕНТ

        Един мъж влиза в магазин “Плод и Зеленчук”. Продавачката го вижда, а след това го поздравява:

   - Добър ден, господине. Какво ще желаете?

   - Добър ден. Бих желал два килограма космати картофи.

   - Моля! - сепна се продавачката. - Мисля, че не Ви разбирам.

   - Ами това са онези малки неща, дето приличат на картофи, но са космати. Когато ги обелиш, отдолу са зелени. Не се ли сещате?

   - Да не би да имате предвид киви? - досети се продавачката.

  - Да, да. Точно това исках да кажа. Явно така им викате. Кивита.

  - Това ли ще бъде?

  - Не, не, има и още. Бих желал и един хелуински фенер, моля.

  - Това сигурно е тиква! - налучка продавачката.

  - Да, да. Точно така им викате. Бих искал една зелена волейболна топка.

  - Диня ли? О, извънземний! Казва се Диня! - поправи го с леко нервен тон продавачката.

  - Да, все тая. Научете се да говорите книжовен български - посъветва я мило клиентът.

  - Моля!

  - Както и да е. Няма значение.  Бих желал и цели два килограма сок от крава. Имате ли?

  - Всъщност, да, имаме – отвърна продавачката. - Млекарят дойде по-рано днес.

  - О, радвам се! – развълнувано каза клиентът. - Освен това ще искам и два жълти репродуктивни органа.

  - Е, това вече не знам какво е.

  - Ами ето ги пред Вас.

  - О, искате да Ви дам банани!

  - Да, да, банани. Хубаво име, макар че според мен би трябвало да се казват ”жълтани”.

  - Това ли ще е? - попита го огорчено търговката.

  - Бих искал и два големи, зелени репродуктивни органа, моля.

  - Краставици са. Ясно!

  - Да, да, това ще бъде. Колко Ви дължа?

  - Дължите ми петдесет драхми, четири пера от паун в размножителния период, който току-що се е препичал на сянка, както и две стрели от филма “Слонът, моят приятел”, макар че тези стрели ги употребиха едва след като свърши филмът.

  - Добре. Заповядайте - каза клиентът. - Ето Ви петдесет драхми, четири пера от паун в размножителния период, който току-що се е препичал на сянка, както и две стрели от филма “Слонът, моят приятел”.

  - Но това не е всичко - каза търговката. - Дължите ми и една целувка.

  - Моля!

  - Ами и преводаческите услуги се заплащат. Не мислите ли, че днес си заслужих една целувчица?

  - Ами може би… Една мъничка?

                               УЛИЧЕН КОМЕНТАР

      А бе, само на мен ли ми мирише на изгоряло?

                                 ИСТИНСКИТЕ  ПРЕПЯТСТВИЯ

• Така, слушай ме внимателно. Задачата ти е много проста. Само трябва да преминеш през деветте пламтящи обръча, след което да преплуваш сто метра, а накрая да надбягаш онзи гепард там. Така, дотук всичко е лесно. След това трябва да решиш простичкото уравнение: колко е корен квадратен от 4225, а после да кажеш около седемнадесет теореми, които да потвърждават това. После пък се качваш на високата тераса, отговаряш на трите гатанки на Ники Спънчев, а накрая се преборваш с огнедишащия дракон, за да спасиш принцесата. Видя ли? Лесничко е.

           Говореше  мъжът на магарето си.                          

                                      УЛИЧНИЯТ  МУЗИКАНТ

         Един уличен музикант, свиреше на улицата. Постепенно около него се натрупа огромна тълпа, която го аплодираше и поощряваше. Хората му се радваха, защото този музикант свиреше на въображаема китара, издавайки имитиращи струнни звуци с устата си. И тъкмо в разгара на най-заплетената мелодия, музикантът спря шокиран и се обърна към публиката с думите :

    - Опа! Съжалявам, но май скъсах струна.   

                                        УЛИЧЕН КОМЕНТАР             

Светът нещо се е сбъркал. Още малко и ще поискат разрешително за пистолета ми!