21 июл. 2018 г., 12:11

Смъртта 

  Проза » Рассказы
319 4 7
1 мин за четене

© Петър Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново ти благодаря, Младене, че ми обърна внимание какво си писал и ти за смъртта.
    Моето е по-простичко - разказче е. Не е автобиографичен .
    Поздрави.
  • Благодаря ти, Младене .
  • Смъртта, която ни изглежда неизбежна, на основата на една дълга статистика, всъщност е изключение от правилото. А то е да сме безсмъртни. Писах за това /по-подробно/ в есето си "Мисли за смъртта":

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/misli-za-smyrtta-1

    Тежки загуби на възможно най-скъпи хора си понесъл, Петре. Моите съболезнования. Но не бързай да се включваш в списъка. Може и да ти се размине! Хубаво написан и въздействащ е текстът ти.
  • Благодаря, Елка.
    Аз съм, а героят на разказа ми е отчаян.
    Но ние сме различни с него
  • Бъди силен! Те винаги ще са с теб докато ги помниш! Мисли за смъртта като едно прераждане.
  • Благодаря Таня, филма ще го гледам непременно.
    И сценарии ми се въртят в главата..ще има още..
    Тук героят на разказа е доста мрачен на пръв поглед, аз и изпитвам болка и се страхувам. А той е минал тоя етап вече
    Поздрави.
  • Трогателно! Къщата на моя дядо е била близо до "почивен дом" и всеки път, когато изпращали следващия покойник, той ронел сълзи, докато свикне. Трудно е, но Тя - Смъртта е част от живота. Силен финал има творбата - "аз и Тя". Сещам се за един много хубав филм - "Да срещнеш Джо Блек". Поздрави за откровението!
Предложения