Една сутрин се събудих и го видях: на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъв черен пирон, забил се беше в сивото, облачно небе и въобще не знаех дали е истински, или още сънувам. Разтърках енергично очи, после ги отворих: още беше там. "Бърз е" - помислих си - "Докато съм разтърквал очи е успял да се покатери на ниската тухлена стена, и сега само една стъпка го дели от въздуха”. Под въздуха, на дъното имаше паважи и няколко светофара, обградили кръговото кръстовище. Имаше и много автомобили, с различни цветове, размери и марки, въртящи се в кръг, после спиращи пред някой от светофарите, когато светнеше червената светлина. Имаше и пешеходци, пресичащи улиците, или чакащи зелената светлина на светофарите.
Погледнах отново нагоре, исках да съм сигурен, че още е там - ...