смъртниците
2 мин за четене
Представи си…..представи си приятелче..просто си го представи. -Седяхме там и не
вярвахме на очите си! Просто не вярвахме…нямаше на какво да вярваме,или просто
не можехме да го проумеем. Стояхме изправени четиримата на ръба на една
котловина..тя..такова. .тая котловина всъщност беше кратер. А вътре в нея
имашеее…имаше…вътре имаше…не не искам да ти казвам. Защо ли? Как защо?Просто не
искам. Не де не,няма да ти кажа..какво…искаш да си скапеш деня ли? Ами хубаво
цялата котловина беше запълнена с детски телца …някой бяха нахапани…по
крачетата..по ръчичките..от мъничките им очички бяха останали само
дупки..плъхове излизаха от посивелите им устни…вонята беше непоносима. Сега
доволен ли си?Там,в котловината видяхме една жена…тоест някога е била жена…която
стискаше бебешко телце.Беше го прегърнала силно,така силно ,че нищо не бе
способно да отпусне хватката и.Най-вероятно преди да дойдат АСАС тя сама го бе
задушила,колко е жалко…в целта си да го опази живо самта тя го бе убила. Кои са
АСАС ли?Хмм…. как да ти кажа?Те дойдоха преди една седмица.Започнаха от мъжете.
.Всички се бихме с тях..малко са оцелелите.Повечето се криехме под скалите и
ядяхме останки от консерви..завивахме се със сивите си шинели и шепнехме тихо
край огасващия огън.Тяхната идея беше да изколят всичко което им попадне на пътя
като по този начин освободят място за разширяването на тяхната ….нация?Като
избиха почти всички мъже подгониха жените с децата им…всичко избиха…казвам
ти,като кучета ни избиха.Стреляха с техните автоматизирани ръце, мачкаха с
металните си ботуши,а всъщност ние ги познавахме…и затва в началото не се
съпротивлявахме..те бяха нашите изпратени в армията деца.Представяш ли си
..отиват там ..промиват ги и ги пращат да избият собствените
си…..род..родите..ли,извинявай,и сестри и братя…жестокост.И да, боли ме..но го
направих..за да я предпазя и нея и дъщеря ни…аз го убих..убих го..аз..с нож,да
убих го..синът ми. …помня го като беше малък ,го заведох да ловим
риба,ааахааха,беше много смешен горкия..беше го страх от червея хах,не искаше да
го промуши с кукичката за да не го заболи…а се опита да убие собствения си
баща,не е ли ирония?Падна на земята хванал се за гърлото и кашляше. .кашляше
кръв…чувах хриптящата кашлица и го гледах право в очите..виждах омразата му към
мен.. виждах как искаше да ме свърши.и щях да му дам,но ги пощадих. Изправи се с
едната ръка…с другата се държеше..изкашля се пак и ме опръска с кръв по
лицето..изтрих я с опакото на дланта ми..и забих ножа..и отново..и отново..и
отново… И разбираш ли сега защо го правя?Разбираш ли?Не ме спирай!Не не не не ми
казвай че има смисъл..не успях да ги предпазя..няма смисълл,няма смисъл,няма
смисъл,няма смисъл,няма смисъъъъъъл..БОЖЕ ПРОСТИ МИ………………….
вярвахме на очите си! Просто не вярвахме…нямаше на какво да вярваме,или просто
не можехме да го проумеем. Стояхме изправени четиримата на ръба на една
котловина..тя..такова. .тая котловина всъщност беше кратер. А вътре в нея
имашеее…имаше…вътре имаше…не не искам да ти казвам. Защо ли? Как защо?Просто не
искам. Не де не,няма да ти кажа..какво…искаш да си скапеш деня ли? Ами хубаво
цялата котловина беше запълнена с детски телца …някой бяха нахапани…по
крачетата..по ръчичките..от мъничките им очички бяха останали само
дупки..плъхове излизаха от посивелите им устни…вонята беше непоносима. Сега
доволен ли си?Там,в котловината видяхме една жена…тоест някога е била жена…която
стискаше бебешко телце.Беше го прегърнала силно,така силно ,че нищо не бе
способно да отпусне хватката и.Най-вероятно преди да дойдат АСАС тя сама го бе
задушила,колко е жалко…в целта си да го опази живо самта тя го бе убила. Кои са
АСАС ли?Хмм…. как да ти кажа?Те дойдоха преди една седмица.Започнаха от мъжете.
.Всички се бихме с тях..малко са оцелелите.Повечето се криехме под скалите и
ядяхме останки от консерви..завивахме се със сивите си шинели и шепнехме тихо
край огасващия огън.Тяхната идея беше да изколят всичко което им попадне на пътя
като по този начин освободят място за разширяването на тяхната ….нация?Като
избиха почти всички мъже подгониха жените с децата им…всичко избиха…казвам
ти,като кучета ни избиха.Стреляха с техните автоматизирани ръце, мачкаха с
металните си ботуши,а всъщност ние ги познавахме…и затва в началото не се
съпротивлявахме..те бяха нашите изпратени в армията деца.Представяш ли си
..отиват там ..промиват ги и ги пращат да избият собствените
си…..род..родите..ли,извинявай,и сестри и братя…жестокост.И да, боли ме..но го
направих..за да я предпазя и нея и дъщеря ни…аз го убих..убих го..аз..с нож,да
убих го..синът ми. …помня го като беше малък ,го заведох да ловим
риба,ааахааха,беше много смешен горкия..беше го страх от червея хах,не искаше да
го промуши с кукичката за да не го заболи…а се опита да убие собствения си
баща,не е ли ирония?Падна на земята хванал се за гърлото и кашляше. .кашляше
кръв…чувах хриптящата кашлица и го гледах право в очите..виждах омразата му към
мен.. виждах как искаше да ме свърши.и щях да му дам,но ги пощадих. Изправи се с
едната ръка…с другата се държеше..изкашля се пак и ме опръска с кръв по
лицето..изтрих я с опакото на дланта ми..и забих ножа..и отново..и отново..и
отново… И разбираш ли сега защо го правя?Разбираш ли?Не ме спирай!Не не не не ми
казвай че има смисъл..не успях да ги предпазя..няма смисълл,няма смисъл,няма
смисъл,няма смисъл,няма смисъъъъъъл..БОЖЕ ПРОСТИ МИ………………….
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тарададам Все права защищены
