Старицата се беше сгушила удобно на фотьойла, увита в пухкаво одеало. Годините я бяха смалили, посивили, усмирили. Седеше сега кротко и тихо. Гледаше през прозореца. Нощес духа бурен вятър и докара снежни облаци. Надвечер заваля. Заваля, за да открие сезона на зимата. Тих, лек снежец. Все едно, че пухкави перца от узрели глухарчета. Полъхна ветрец, после се усили и снежинките се завъртяха. В този момент старицата видя двата гълъба. Черен, по-голям и друг, сивкаво-белезникав сгушен в него. Те пърхаха, успокояваха се за миг и отново разперваха крилца.
"Ухажват се" - помисли си старата жена и се усмихна леко. "Е-е-ххх... ухажват се. Колко е хубаво да те ухажват." Тя обичаше да я ухажват. На времето, когато беше млада. А пък беше хубава - аааа...! Много хубава! Често ù го казваха. А и тя самата го знаеше. На всичко отгоре беше палава. Лудетина, така я наричаха. Появеше ли се някъде - веднага около нея ставаше весело. Шумно и весело. После се появи ТОЙ. Хареса го на мига. И когато ТОЙ ù пре ...