Някога много, много отдавна хората живеели спокойно и щастливо. От сутрин до вечер се трудели и били радостни и доволни от щедрото отплащане на земята за труда им. Сеели най-различни неща, с които се прехранвали. Отглеждали животни. Нямало още злоба, завистта не съществувала и всички били задружни и сплотени. Но един ден се появила Злата Орисница и омагьосала едно тяхно девойче. Всички се разтревожили, защото момичето много се променило. Започнало да нагрубява околните, да крещи, дори разваляло и спъвало работата на другите. Хората започнали да го отбягват, а то още повече се озлобявало. Появявало се изведнъж без да го очакват и правело пакости. Заповядвало им да му донасят разни неща без да се замисли и без да каже „моля ви!”. Накрая всички се възмутили от държанието му и спрели да изпълняват желанията му. Викали си, че то който не работи – не трябва да яде. Нека отново започне да се труди и с пот на челото изкарва прехраната си.
Но не станало така. Никой не знаел, пък и никой не се д ...