3 апр. 2015 г., 08:23

Снежният капан и ние 

  Проза » Литературные очерки
1052 0 0
1 мин за четене
15.03.2015
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оцеляват?
Какво бихме могли да направим, та друг път да сме по-подготвени за тези природни бедствия?
Снежни зими с много дълбок сняг е имало през миналия век, но хората са се справяли и оцелявали. Не са разчитали на моторни превозни средства, а на коне и катъри. Сами са месили и пекли хляб в къщи. Запасявали са се с достатъчно храна за зимата. Не всички села са били с електрифицирани. Светели са си с газени лампи и свещи.
Разглезихме се. Свикнахме с удобствата на двадесет и първи век - електрическо осветление, телевизия, телефони, компютри, хладилници… Но с настъпилите сериозни климатични промени трябва да сме много предпазливи и предвидливи. Народът казва: “Готви се за зима, а ако дойде лято ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Все права защищены

Предложения
: ??:??