3.04.2015 г., 8:23

Снежният капан и ние

1.2K 0 0
1 мин за четене

15.03.2015

 

Марийка Събева

 

        Снежният капан и ние

 

Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оцеляват?

        Какво бихме могли да направим, та друг път да сме по-подготвени за тези природни бедствия?

        Снежни зими с много дълбок сняг е имало през миналия век, но хората са се справяли и оцелявали. Не са разчитали на моторни превозни средства, а на коне и катъри. Сами са месили и пекли хляб в къщи. Запасявали са се с достатъчно храна за зимата. Не всички села са били с електрифицирани. Светели са си с газени лампи и свещи.

        Разглезихме се. Свикнахме с удобствата на двадесет и първи век - електрическо осветление, телевизия, телефони, компютри, хладилници… Но с настъпилите сериозни климатични промени трябва да сме  много предпазливи и предвидливи. Народът казва: “Готви се за зима, а ако дойде лято – добре е дошло!“. Щяха ли хората да изминават десетки километри в дълбокия сняг, за да си купят хляб и хранителни продукти от първа необходимост, ако имаха достатъчно запаси в къщи?

        Метеорологичните прогнози сега са точни, особено седмичните. Те ни предупреждават за опасните снеговалежи. Имаме достатъчно време да се запасим-да имаме в къщи брашно, тестени произведения, сухари, ориз, олио…

        Научихме се да чакаме всичко наготово. Друг да се потруди, друг снега да почисти, партини да направи. А ние?

        Важна е човешката съпричастност и взаимопомощ. Важно е дарителството. И нека то да бъде то по-добре организирано!

И нека да са по-щедри богаташите! Какво пречи на управляващите да станат дарители? И не богатите, а бедните, пенсионерите първи откликват при бедствия – даряват, отделят от своите оскъдни средства.

        Знаем, че в здравеопазването профилактиката е по-добра от лечението. Профилактиката е по-добра и при природните бедствия. Много по-малко ще са щетите, човешките усилия и страдания. Ще се избегнат жертвите.

        И нека сме по-отговорни. Всеки да носи своята отговорност и да изпълнява съвестно своите задължения – държавната и общинска, електроразпределителните дружества и ние самите. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...