Еленът препускаше, като луд с изплезен език по стръмния склон на планината. На зиг-заг след него тичаха зайците. Воят на вълците и ловджийските рогове се чуваха все по- близо.
Огромен вълк с трол на гърба си се появи на няколко метра зад тях.
Вече бяха пред входа на пещерата. Отвътре се понесе страхотен рев и се появи главата на Снежния Дракон.
Целият преливаше в стоманено сини отблясъци, а в раззинатата паст блестяха два реда огромни и остри зъби.
Вълкът се закова на място, а трътлестият трол прелетя над главата му и тупна в снега.
От устата на дракона полетя огнено кълбо и опърли трола и вълка, който с квичене и подвита опашка хукна обратно. Изведнъж всичко утихна. Разбеснелите стражи на Сейнара бягаха обратно по склона.
- Добре сте дошли, скъпи гости.
Чу се боботещият глас на дракона.
Еленът започна:
- Водим новия странник при...
- Знам... Знам... Всичко знам и виждам. Елате с мен в пещерата.
Той се завъртя и острите шипове на дългата му опашка, проблеснаха на слънцето. ...