Снимка
Часът минаваше седем вечерта. Тъй като беше месец декември, нощта вече беше обвила земята с тъмната си прегръдка. Времето беше облачно и нито една звезда не се виждаше.
По заледения път от София към Сандански се движеше сама кола. Бяха ù пуснати дългите фарове, за да се вижда по-добре пътя. Вътре имаше трима човека. На предните седалки стояха едър и оплешивяващ мъж, който шофираше и слаба, съсухрена жена до него. Двамата се караха за нещо. На задната седалка стоеше момче на петнадесет години с къса черна коса. Това беше Милко. Тази вечер сърцето му цялото трептеше от вълнение. Той и семейството му се връщаха в Сандански – мястото, където той беше роден. Преди повече от три години те се бяха преместили в София, заради работата на баща му и той също трябваше да си тръгне от там и да се раздели с приятели, близки, роднини и с нея. Милена му липсваше много. През тези три години те се виждаха рядко, повечето през ваканциите. Вярно беше, че се чуваха по телефона, но за Милко това не б ...