Софийска сага
Глава четиридесет и първа
Мария беше навлязла в деветия месец преди три дни. Теоритически можеше да роди всеки момент, макар че терминът ù да беше 21 декември. Вече почти девет месеца тя непрекъснато плачеше. Беше станала свръх чувствителна, раздразнителна. Избухваше и при най-малкия повод, а често пъти и без такъв. Симеон, външно спокоен и усмихнат, беше неспокоен както за детето, така и за здравето на Мария. Обичаше я искрено и искаше да ù помогне да се успокои, но практически не виждаше как да узакони раждането на детето. Беше опитал да проведе някакъв разговор с Мари-Клер, но тя категорично отказа да го изслуша, а камо ли да дискутира с него този въпрос. А времето летеше и съвсем скоро детето щеше да се пръкне и постави големия въпрос - кой съм аз?
Беше понеделник и за театъра беше почивен ден. Някои състави използваха този ден за репетиции, а други за пълна и заслужена почивка. Естествено за администрацията понеделник беше обикновен работен ден. Един от най-любимите, ...