Глава тридесет и трета
Пролетта беше настъпила ненадейно. Още в края на февруари, времето беше толкова топло, че дърветата се бяха раззеленили и някои даже цъвтяха. Старите хора на село предвещаваха лоша година. Но в града нехаеха от тези предсказания, и софиянци бързаха да захвърлят ботуши, боти, палта, шалове и ръкавици, и пременено в леки летни дрехи да щъкат из слънчева София. Витоша се беше раззеленила рано, рано и примамваше планинарите да стягат раниците и тръгнат по сенчестите й пътеки нагоре към “Бялата вода”, “Планинец”, “Момина скала”, та чак до Черни връх.
Всички творчески съюзи се готвеха за тържественото честване на 40-тата годишнина от 9-то септемврийското народно възстание. Пишеха се стихове и поеми, пиеси, разкази и есета. Издигаха се паметници и ваеха скулптури на партизани и партизанки. Цялата страна беше обхваната от особен ентусиазъм, трудно обясним по време, когато беше задухал вятъра на Горбачовата “перестройка”, или именно поради нея.
СБХ не оставаха по назад от ...