Първо действие:
Ставам от леглото и се приготвям за училище. Трябва да се облека и то не първата попаднала ми дреха, а нещо хубаво. В противен случай фрапиращата разлика ще провокира твърде много въпроси от страна на околните. Същото важи и за косата и грима. Истината е, че въобще не ме е грижа дали блузата отива на панталоните, дали изглеждам добре в тези дрехи... все ми е тая. Все пак криво-ляво се обличам. Слушам си тъжни песнички, стоя пред огледалото и репетирам усмивки за различни ситуации. До тук добре!
Второ действие:
Сега идва ред на първата за този ден среща с приятелите. Естествено си имам подготвена за случая усмивка. Отговарям на зададените ми въпроси. В същото време си мисля за съвсем други неща, но... да не издребняваме. Влизам в класната стая и естествено не пропускам веселия поздрав. Така минава целият ми ден в училище. Тъй като съм все още начинаещ актьор, от време на време се издънвам. Я ще ми се насълзят очите, я ще се намръщя без причина. Но за щастие бързо се осъз ...