dressy (Зорница Николова)
218 595
14 нояб. 2008 г., 15:20

спи 

  Проза » Другие
705 0 5
1 мин за четене

свалям тембъра на светлината с няколко октави,

разпилени по върховете на боровете,

самотно прегърнали гледките на слепите си очи

и настроенията на часовете съвпадат нетрайно някакси си,

а отраженията в огледалата

разресват сънищата си денонощно 

и усмихват тайнствено ъгълчето на гардероба,

провесил на закачалките си дните,

подредил по цвят и смисъл думите, 

написани някога на стари пергаментови свитъци

и сините петна на слънцето се уголемяват още и още

и стават още хиляди сини слънца

тишината тогава става също синя и не боли,

а само сяда на края на завивката и поглежда

единственото око с огромни мигли  от възприятия

и знае

гласовете на мълчанието потичат по пръстите ми като реки,

неспали цяла вечност

и ставам разстояние, извървяно тук 

прегърнатите стонове на искрите лягат в косите ми

и се завърта космосът

като въртележка със стари олющени кончета

и музиката на звънчетата полита из въздуха около мен

и носи стаена радост

в стая за сънища надничат ръцете ми и галят белия пух на нощта

- спи, любов... спи

© Зорница Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??