8 июл. 2009 г., 16:13

Споделен сън

2.8K 0 1

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

1 мин за четене

      СПОДЕЛЕН СЪН

 

 

     Ти лежиш върху легло, застлано със зелен сатен.  В очите ти съзирам желание и свян. Сядам до теб, галя бузата ти с ръка, навеждам се. Ти очакваш устните ни да се докоснат. Докосвам нежно бузата ти с устни, целувам ушенцето ти, после нежно го хапя. Ти отмяташ глава назад, аз целувам шията ти и бавно стигам до другото ти ушенце. Ти хващаш дясната ми ръка и я поставяш върху лявата си гърда. Притискаш я. Усещам сърцето ти как бие.

    Отдръпвам се назад, поглеждам в очите ти, а там откривам само влажно желание. Моите устни се докосват до твоите, нежно потръпват, ти забиваш пръсти в косата ми, притискаш ме. Целуваме се страстно. Сърцето ти бие лудо, усещаш сладка болка в корема, тялото ти ме желае.

    Страстите утихват, целувам те по челото, изправям се. Събличам се до кръста и лягам по хълбок до теб. Галя тялото ти, целувам те, ти ме прегръщаш. Плъзвам ръка по коремчето ти, под бельото ти... усещам влажна нежност.

    Тялото ти се извива, ти забиваш пръсти в сатена, потръпваш нежно, стенеш нежно от удоволствие.

    Лягам върху теб. Целувам те, плъзвам се надолу, целувам гърдите ти, хапя ги нежно, а после ги докосвам с език. Ти дишаш тежко, отметнала глава назад.

    Плъзвам се надолу. Целувам коремчето ти, докосвам с език пъпчето ти. Ти вдишваш дълбоко и задържаш дъха си. Тръпнеш в очакване.

    Захапвам бельото ти, тегля го надолу, свиваш колене и леко се повдигаш, за да ми помогнеш да отстраня тази малка пречка между влюбените ни хромозоми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...