Споделено
Легнах си, уморен след дългия ден!
Легнах си, ала не мога да заспя, не съм спокоен!
Заслушах се в тишината, и това, което чух ме озадачи!?
Беше пълна тишина. Мъртвешка тишина!
Погледнах нагоре и там го видях - просторния бял таван.
Някъде в далечината дочувах едно дълго и пронизващо:
„Тик-так, тик-так, тик...”
Беше часовникът в другия край на стаята.
Сякаш по негов сигнал огромният бял таван се спускаше върху ми без капчица жал.
Какво му пукаше на него, той просто си вършеше работата, смазваше всеки - всеки, който му се изпречваше. Изпълняваше заповедите на един... часовник.
Не отричай, не отричай, че и ти си имал такива нощи!
Знам, че не всеки ще ме разбере, но този които го е изпитал... знае, знае за какво говоря!
Имам всичко, но не знам, не мога да разбера какво ми липсва толкова много в този момент, за да съм спокоен?!?
Тя лежи до мен, без грам вина! Спи! Не мога да я виня.
Продължавам да го гледам заслепен, в точка как се приближава, дори не премигвам, за да не изпусна някое негово движение.
Очите ми се насълзяват, защото изсъхват, умират в бледия му цвят!
Сякаш грабва душата ти и я напъхва в кутия, за да може по-лесно да я смаже!
... и ти си безсилен пред това!
Чувстваш се празен и нищожен, като куха обвивка, подмятана от вятъра на самотата, без дори да си сам!!!!
... не знам!!!
... но знам само, че няма да мога да издържа още една такава нощ!
Знай, че той е още там над теб и чака, изчаква търпеливо своя триумфален умопомрачителен момент да те унищожи!!!... Да, теб, ти, който си мислиш, че си по-силен от всичко!!! Ти, който си мислиш, че си неуязвим и неуловим за нещастието!
Ще дойде и твоят час, ще дойде...
© Петър Рашков Все права защищены
„Тик-так, тик-так, тик...”
"той е още там над теб и чака"
Пиша (6), не може друго. Браво!