Споделено
Легнах си, уморен след дългия ден!
Легнах си, ала не мога да заспя, не съм спокоен!
Заслушах се в тишината, и това, което чух ме озадачи!?
Беше пълна тишина. Мъртвешка тишина!
Погледнах нагоре и там го видях - просторния бял таван.
Някъде в далечината дочувах едно дълго и пронизващо:
„Тик-так, тик-так, тик...”
Беше часовникът в другия край на стаята.
Сякаш по негов сигнал огромният бял таван се спускаше върху ми без капчица жал.
Какво му пукаше на него, той просто си вършеше работата, смазваше всеки - всеки, който му се изпречваше. Изпълняваше заповедите на един... часовник.
Не отричай, не отричай, че и ти си имал такива нощи! ...