26 апр. 2017 г., 23:49

Спомен

984 0 1

Влезна в стаята засмяна. Обърна се за миг и замръзна на място. Погледна към леглото, а след това си спомни. Спомни си как той спеше там – до нея. Как прихъркваше сладко, а тя седеше на стола до леглото и го гледаше до насита. Спомни си как лежеше до него и той я гушкаше през кръста. Спомни си и за аромата му. Беше останал по чаршафите ѝ. Гласа му се бе скрил в предметите. И щом вратата се отваряше, ехото от гласа му тихичко гласеше спалнята ѝ. Духът му все още беше там на леглото, и спеше, докато тя ядеше пица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...