26 abr 2017, 23:49

Спомен

  Prosa » Otros
986 0 1

Влезна в стаята засмяна. Обърна се за миг и замръзна на място. Погледна към леглото, а след това си спомни. Спомни си как той спеше там – до нея. Как прихъркваше сладко, а тя седеше на стола до леглото и го гледаше до насита. Спомни си как лежеше до него и той я гушкаше през кръста. Спомни си и за аромата му. Беше останал по чаршафите ѝ. Гласа му се бе скрил в предметите. И щом вратата се отваряше, ехото от гласа му тихичко гласеше спалнята ѝ. Духът му все още беше там на леглото, и спеше, докато тя ядеше пица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...