26 июн. 2007 г., 10:29

Спомен 

  Проза
809 0 1
                                                    

                              Празникът чудесен вече си отмина
                              и аз отново си копнея.
                              да видя моята любима. Как ухаеха цветята
                             на този празник за жената ;
                             А как ухаеше пък тя, символа на нежността !
                             Че ми вдъхваше живот чудесен, като песен !
                              И сърцето мое залудува, но душата моя си бленува,
                              че любовта ми възвишена не беше споделена.
                              Но не можех да и кажа колко влюбен съм дори
                              и че много ме боли. Ето  празникът чудесен
                              вече си отмина и аз отново си копнея да видя
                             своята любима.
      

© Румен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Руми, пожелавам ти да срещнеш своята любима!Това, което си написал, е много хубаво - искрено, вълнуващо, присъщо за младостта ти. Все пак, не всичко, което разказваме, е "разказ".
Предложения
: ??:??