Jun 26, 2007, 10:29 AM

Спомен

  Prose
1K 0 1
                                                    

                              Празникът чудесен вече си отмина
                              и аз отново си копнея.
                              да видя моята любима. Как ухаеха цветята
                             на този празник за жената ;
                             А как ухаеше пък тя, символа на нежността !
                             Че ми вдъхваше живот чудесен, като песен !
                              И сърцето мое залудува, но душата моя си бленува,
                              че любовта ми възвишена не беше споделена.
                              Но не можех да и кажа колко влюбен съм дори
                              и че много ме боли. Ето  празникът чудесен
                              вече си отмина и аз отново си копнея да видя
                             своята любима.
      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Руми, пожелавам ти да срещнеш своята любима!Това, което си написал, е много хубаво - искрено, вълнуващо, присъщо за младостта ти. Все пак, не всичко, което разказваме, е "разказ".

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...