16 февр. 2016 г., 07:46

Спомен за Рая 

  Проза » Рассказы
805 1 7
2 мин за четене
Запознах се с Рая в началото на лятото. Тогава бях келнерка в крайбрежното кафене. Един ден тя просто влезе с още няколко момичета, но забелязах само нея. Не беше особена красавица, по–скоро още дете. Но смехът и очите й бяха невероятни. Първото което достигна до мен беше звънкият глас на щастливо дете. Обърнах се и срещнах красивите, искрящи очи. В тях видях щастие, по детски наивно и окрилено от мечти. Обслужих масата им, като тайничко хвърлях поглед към щастливата непозната. Тя дойде и на следващия и на по–следващия, и на по–следващия ден, така цяла седмица. Осмелих се да подхвана общ разговор- за времето, за морето, за града. Разбрах, че Рая идва от вътрешността на страната и се готви да изкара лятото на брега на морето. Няма да работи, просто ще живее. О не, не е богата, но не й трябва много – водата и слънцето й бяха напълно достатъчни. Сближихме се, станахме приятелки и тя ме покани на гости в „хотела“ си, както сама се изрази. Вечерта, след работа, ме чакаше до кафенето. Заведе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Александрова Все права защищены

Предложения
: ??:??