16 февр. 2010 г., 20:43

Спомени

719 0 0
1 мин за четене

 Седях в колата и мълчаливо гледах преминаващите покрай нас дървета. Бледата лунна светлина се процеждаше зловещо през клоните им, които приличаха на ръце, протягащи се, за да ме сграбчат.

 В този миг се сетих за Него. Дали беше нормално все още да си мисля за това? Може би полудявах, но в мозъка ми се връщаха всички наши спомени, всички моменти прекарани заедно. Всеки един негов поглед, всяка една усмивка, всяко едно "Обичкам те, миличко...". Той и само Той беше единственият човек, способен да ме накара да се усмихвам и да плача едновременно.

 Обичах го, наистина го обичах. Обичах го до болка - най-прекрасната болка, която бях изпитвала през живота ми. Болката, която отстъпи място на една друга, зловеща, силна болка - тази от лъжата. Дали не беше редно да го мразя? Може би, но едва ли бях способна.

 Мълчаливо чаках тази болка, която ме караше да се чувствам, сякаш ще се разпадна, да се върне и да ме обхване отново, както всеки път, когато си позволях да мисля за Него. Но усещах само тишината и прохладния въздух, влизащ през отворения прозорец в топлото купе.

 "Пристигнахме!" - ведрият глас на шофьора достигна до мен, така различен от мрачното ми настроение. Отворих вратата и излязох в тъмнината. Не чувствах нищо. В този момент осъзнах, че болката я нямаше, нямаше и да се завърне. Никога вече. Усмихнах се с ирония. И кой каза, че времето не лекува?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Делинда Х Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...