Дядо ми беше инвалид от Първата световна война. В една битка на фронта бил ранен от парче снаряд в главата. Понеже си загубил каската, раняването било тежко.
На фронта не могли да му помогнат. Но по щастлива случайност с него служел шуреят му. И той попитал лекаря какво да каже на сестра си - че са оставили мъжа ù да умре ли? Тогава го изпратили в София във военна болница, където са извадили парчето снаряд. Аз помня, че дясната му ръка и крак бяха парализирани, но той беше жив! Пишеше с лявата ръка. У дома идваха разни хора от селата и с дядо ми
решаваха разни дела. Имаше и турци. С тях дядо говореше на турски, а аз разбирах само думи като "пенсионна книжка". По-късно разбрах, че дядо ми помага на хора от село да получат пенсии. Той пишеше молби от тяхно име и заедно с документите им ги изпращаше на адвокат в София. Така помагаше на семейството ни. Тогава баща ми беше студент в София. Годините бяха гладни, следвоенни. Нямаше в магазините много стоки и продукти. Хлябът беше с купони. По ...