Спомени от детството-край

          Като по-големи - около 10 - 12-годишни - ни водеха на реката. На Копанките се събираха селски деца и летуващи като нас. Вирът не беше голям, влизахме по двама-трима. Пръскахме се, закачахме се. На брега имаше площадка от скала, наклонена към водата. Там беше идеално място за слънчеви бани. Понякога ходехме и до Кукув вир. Той беше по-голям и дълбок.  Ние не смеехме да влизаме в него, защото беше  опасно. Над вира имаше малък водопад. Сядахме до него и се разхлаждахме, когато ни беше горещо. Вечер ходехме на боровата гора - Добромерица. Пред нея имаше голяма поляна, използвана за футболно игрище. Там играехме на различни игри, бродехме в гората край боровете.  Често събирахме шишарки или беряхме гъби масловки. Те са ядливи, но не особено вкусни. 

            Вечер на пълнолуние всички ходеха  "на луна" - да гледат пълнолунието. Изгряването на луната е изключително красива картина. От  хълма на източния склон на гората се вижда как на хоризонта, който е по-ниско, се показва огромният кръг на луната, огненочервен.  Наблюдавахме как постепенно  тя се издига на небето,  при което се смалява и избледнява.  

            След 4 - 5 г.,  като пораснахме, започнахме да стоим там до късно.  През топлите августовски вечери в средата на гората на хълмче седяхме и пеехме предимно песни от рода на "Хубава си, моя горо" и стари шлагери. Пеехме на два гласа в съпровод на китарата на наш приятел  връстник от Ж.  Акустиката беше като на сцена  при концерт.

 Небето над нас беше открито и често наблюдавахме метеоритен дъжд. Незабравими за цял живот мигове! Прекрасна природа, гора, леко шумолене на вятъра във върховете на боровете, китара, романтика... Но това е вече друго време, когато детството е свършило и пред нас е  целият живот.