Според д-р Спок мъжът ми дали е нормален

Деца, толкова съм щастлива, че ме дарихте с внук! Всички казват, че прилича на дядо си.

Разлиствам „Грижи за бебето и детето" на Спок и разбирам защо това красиво малко същество го оприличават на моя дъртофелник. Ще ме прощавате, деца, ама такива мъже ме искаха на времето...

„Първите два-три месеца то е затворено в себе си." Така е мъжът ми като се прибере от работа един-два часа.

„Когато узнае, че е гладно или изморено, то се чувствува напълно нещастно. За някои кърмачета това е период на раздразнение." Точно като дядо му като огладнее.

„След първите три месеца, кърмачето много повече се заглежда в заобикалящия го свят." И дядо му е така след третата ракийка. И сигурно споменът за кърмаческата му възраст го кара да се заглежда все по едрогърди млади жени.

„То започва да задържа главата си изправена." Кърмачето се научава да контролира тялото си постепенно." След поредната си ракийка и нашият дядо полага неимоверни усилия да задържи главата си изправена.

„То се усмихва рано, защото е общително същество." И дядо му също.

„Движения на ръцете. Към средата на първата годинка то се научава как да достигне предмети на една ръка разстояние." И нашият дядо го е запомнил, справя се успешно.

„Откъм шестия месец докъм 1 годинка, когато майка му го облича право, кърмачето се бори, възмутено плаче и отказва да лежи, като че ли за него това е нечувано оскърбление."  Така реагира мъжът ми, когато се напие и аз се опитвам да го сложа да спи.

„Много бебета изпадат в затруднение, когато се научат да се изправят, а не знаят още как да седнат отново. Идва денят, в който то вече се опитва да седне. Много внимателно то си спуска седалището надолу - доколкото му позволяват изпънатите ръце - и след дълго колебание се пуска. То открива, че падането не е страшно и че отдолу е добре подплатено." При дядото е така всеки път след препиване.

„В началото всички бебета произнасят погрешно повечето от употребяваните думи и постепенно се коригират." В края на краищата и някои възрастни продължават да фъфлят, независимо от всички свои усилия.

„Как можете да научите детето да не пипа някои неща. Това е главният проблем между 1 и 2 години. Винаги има неща, които детето не трябва да пипа. На масичката има лампи и то не трябва да ги дърпа за шнуровете и да преобръща масичките. Не трябва да пипа горещата печка, нито да включва газовата печка или пък да излиза през прозореца." Как да обясня това на дядо му?! Па и псува на всичкото отгоре.

„Даже и когато се старае да се храни правилно с лъжичката, детето, без да иска, доста цапа наоколо и вие трябва да се примирите с това. Ако се тревожите за килима, постелете голяма мушама под стола за хранене." Пробвала съм, но дядката като разлее нещо, после се подхлъзва и... почваме да се учиме да се изправяме, па е много тежък. За да се изправи, вместо дрънкалка, трябва да му покажа шишето с ракията. Чак тогава се изправя.

„Не се безпокойте за начина, по който детето се храни на масата. То иска да премине от ядене с пръсти към хранене с лъжица. У малките кученца се проявява същото желание да се научат прилично да се хранят, без да ги учат. Отначало те стъпват в съда с мляко и потапят муцунката си. После постепенно се научили да не стъпват в млякото." Е, как да не се безпокоя, когато сме в заведение и дядото точно като кученце... А не се безпокой, де. Кога най-после ще се научи? Та вярно е, че нашето бебе прилича на дядо си. Лошото е, че някои индивиди цял живот си остават бебета.

Ще ви държа на течение за правилното развитие на вашето бебе, да не го наричаме кърмаче, след като ми го оставихте на един месец. Ако има подобрение в развитието на дядо му, пак ще ви пиша.

Деца, вие не се притеснявайте, оправяме се някак. Вие сте прави, който си има внуци - да си ги гледа. Не стига, че едвам ви навих поне едно бебче да си имате, сега няма да се оплаквам.

Пишете как се оправяте в тая чужда страна. Ние тук сме останали само бебета и старци. Не вярвайте обаче, че нацията ни остарява. Ето, миналата седмица в съседния блок се роди момиченце, та нашето дете ще има с кого да си играе. Бабата почерпи, че е успяла да откъсне за малко сина си от компютъра, та ги е дарил с внучка. Такъв празник беше! Жената сега се притеснява, че синът й от известно време се заиграва с някаква жена по интернет. Снахата пък в другата стая също му изневерява с някакъв. Набарала го в сайт за запознанства. Но поне е спокойна, че няма да се разведат, защото нямат време, все са пред компютрите. Кога да идат да подават молба за развод. Поне детето ще израстне в нормално семейство. Родителите му са в съседните стаи, а нашето... Само му показвам снимките ви. Но нали затова сме родителите, да помагаме с каквото можем, да отгледаме внуците, да платим интернета.

Приключвам да пиша, че татко ви се събуди. След снощния запой отивам да видя дали ще може сам да си обуе чорапите. За нас не се притеснявайте, ние сме добре. Еле па баща ти. Ето - запя. Винаги така се радва като се справи сам. Тичам, да не събуди детето. Дали да не му купя компютър? Може па да намали пиенето. Няма да платя парното тоя месец и ще му взема един. Като върна празните шишета от ракия, ще ви купя салам „Леки", че гледам всичко живо получава, да не се чувствате позабравени. За сега това е всичко. Утре ще ви пратя колета, чао.