svetlanal (Светлана Лажова)
340 8102
27.01.2008 г., 11:34 ч.

Според д-р Спок мъжът ми дали е нормален 

  Проза » Хумористична
2630 0 29
4 мин за четене
 

Деца, толкова съм щастлива, че ме дарихте с внук! Всички казват, че прилича на дядо си.

Разлиствам „Грижи за бебето и детето" на Спок и разбирам защо това красиво малко същество го оприличават на моя дъртофелник. Ще ме прощавате, деца, ама такива мъже ме искаха на времето...

„Първите два-три месеца то е затворено в себе си." Така е мъжът ми като се прибере от работа един-два часа.

„Когато узнае, че е гладно или изморено, то се чувствува напълно нещастно. За някои кърмачета това е период на раздразнение." Точно като дядо му като огладнее.

„След първите три месеца, кърмачето много повече се заглежда в заобикалящия го свят." И дядо му е така след третата ракийка. И сигурно споменът за кърмаческата му възраст го кара да се заглежда все по едрогърди млади жени.

„То започва да задържа главата си изправена." Кърмачето се научава да контролира тялото си постепенно." След поредната си ракийка и нашият дядо полага неимоверни усилия да задържи главата си изправена.

„То се усмихва рано, защото е общително същество." И дядо му също.

„Движения на ръцете. Към средата на първата годинка то се научава как да достигне предмети на една ръка разстояние." И нашият дядо го е запомнил, справя се успешно.

„Откъм шестия месец докъм 1 годинка, когато майка му го облича право, кърмачето се бори, възмутено плаче и отказва да лежи, като че ли за него това е нечувано оскърбление."  Така реагира мъжът ми, когато се напие и аз се опитвам да го сложа да спи.

„Много бебета изпадат в затруднение, когато се научат да се изправят, а не знаят още как да седнат отново. Идва денят, в който то вече се опитва да седне. Много внимателно то си спуска седалището надолу - доколкото му позволяват изпънатите ръце - и след дълго колебание се пуска. То открива, че падането не е страшно и че отдолу е добре подплатено." При дядото е така всеки път след препиване.

„В началото всички бебета произнасят погрешно повечето от употребяваните думи и постепенно се коригират." В края на краищата и някои възрастни продължават да фъфлят, независимо от всички свои усилия.

„Как можете да научите детето да не пипа някои неща. Това е главният проблем между 1 и 2 години. Винаги има неща, които детето не трябва да пипа. На масичката има лампи и то не трябва да ги дърпа за шнуровете и да преобръща масичките. Не трябва да пипа горещата печка, нито да включва газовата печка или пък да излиза през прозореца." Как да обясня това на дядо му?! Па и псува на всичкото отгоре.

„Даже и когато се старае да се храни правилно с лъжичката, детето, без да иска, доста цапа наоколо и вие трябва да се примирите с това. Ако се тревожите за килима, постелете голяма мушама под стола за хранене." Пробвала съм, но дядката като разлее нещо, после се подхлъзва и... почваме да се учиме да се изправяме, па е много тежък. За да се изправи, вместо дрънкалка, трябва да му покажа шишето с ракията. Чак тогава се изправя.

„Не се безпокойте за начина, по който детето се храни на масата. То иска да премине от ядене с пръсти към хранене с лъжица. У малките кученца се проявява същото желание да се научат прилично да се хранят, без да ги учат. Отначало те стъпват в съда с мляко и потапят муцунката си. После постепенно се научили да не стъпват в млякото." Е, как да не се безпокоя, когато сме в заведение и дядото точно като кученце... А не се безпокой, де. Кога най-после ще се научи? Та вярно е, че нашето бебе прилича на дядо си. Лошото е, че някои индивиди цял живот си остават бебета.

Ще ви държа на течение за правилното развитие на вашето бебе, да не го наричаме кърмаче, след като ми го оставихте на един месец. Ако има подобрение в развитието на дядо му, пак ще ви пиша.

Деца, вие не се притеснявайте, оправяме се някак. Вие сте прави, който си има внуци - да си ги гледа. Не стига, че едвам ви навих поне едно бебче да си имате, сега няма да се оплаквам.

Пишете как се оправяте в тая чужда страна. Ние тук сме останали само бебета и старци. Не вярвайте обаче, че нацията ни остарява. Ето, миналата седмица в съседния блок се роди момиченце, та нашето дете ще има с кого да си играе. Бабата почерпи, че е успяла да откъсне за малко сина си от компютъра, та ги е дарил с внучка. Такъв празник беше! Жената сега се притеснява, че синът й от известно време се заиграва с някаква жена по интернет. Снахата пък в другата стая също му изневерява с някакъв. Набарала го в сайт за запознанства. Но поне е спокойна, че няма да се разведат, защото нямат време, все са пред компютрите. Кога да идат да подават молба за развод. Поне детето ще израстне в нормално семейство. Родителите му са в съседните стаи, а нашето... Само му показвам снимките ви. Но нали затова сме родителите, да помагаме с каквото можем, да отгледаме внуците, да платим интернета.

Приключвам да пиша, че татко ви се събуди. След снощния запой отивам да видя дали ще може сам да си обуе чорапите. За нас не се притеснявайте, ние сме добре. Еле па баща ти. Ето - запя. Винаги така се радва като се справи сам. Тичам, да не събуди детето. Дали да не му купя компютър? Може па да намали пиенето. Няма да платя парното тоя месец и ще му взема един. Като върна празните шишета от ракия, ще ви купя салам „Леки", че гледам всичко живо получава, да не се чувствате позабравени. За сега това е всичко. Утре ще ви пратя колета, чао.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Геновева!!!
  • еее, много готино
    посмях се от сърце!
  • Креми, бейби, аз чета светската хроника и вече знам!!! ОЧАКВАМ ТЕ!!!
  • Липсваш ми, слънце, но скоро идвам в Софето...
  • Криси, благодаря за коментара!!! На всичките си приятели съм казала, че аз не държа да ми се пишат коментари. Аз не си броя коментарите не съм малко дете, а така ми се иска де. Ако някой се е развеселил от мойте щуротийки е добре, ако ли пък не, да ми напише къде ми куцука фейлетончето. Нека вместо да ми пишат коментари да им остава време да прочетат и нещо друго. Аз затова понамалих писането и го обърнах малко на четене. Вечно не достига време за нещо. Така че, няма страшно Криси, аз си те следя!!!
  • Чудо си ти, красива умнице, пък и добра, чувствителна... Светлуше, не пиша коментари веч, да знайш, но тук не се стърпях Благодаря за настроението!!!
    Прегръдки!!!
  • Е, стига де, Венец, не ме карай да се чувствувам неудобно! Нали, колкото и да ви "оплюваме", все гледаме да ви се харесаме. А относно бабите, всяка възраст си има своята красота. Пък бабите и дядовците са нещо много, много хубаво за всяко дете. Бъдете ни живи и здрави МОМЧЕТА!!!
  • Нели, Генка, благодаря ви, зарадвахте ме!!!
  • Смях се от сърце!
    Благодаря ти , Светленце ,че го измисли и написа така хубаво!Направо ми изпари черните мисли!!
  • Ммм...малко съм го пропуснала това...Ама сега те прочетох- нещо като да прочетеш Светланал - с удоволствие!
  • Пенко, за доктора - добре, но за мъжа дай ново предложение, защо моя?! Стами, зарадвах ти се, всичко добро и на теб! Благодаря! Галка и мен ме спасяват от какво ли не. Не си само ти. Благодаря ти! Етчи, много помага, само като замахна и...о, чудо! Всичко се порежда.Ако знаеш как ме зарадва, Дарче! И все пак прозвуча като компромат срещу мен, но нали съм добра...ти прощавам. Ей, момиче, не се прави на лоша, защото излъчваш нежност и не ти се получава лошотията! Джейни, питай бе мила! С каквото мога ще помагам. Иванова, ласкаете ме!!!
  • Пер, нещо такова беше. Да спиш, става въпрос. А когато не ти се спи...е друго, но може. Аз като съм баба да не мислиш, че спя. И нещо много важно!!! Хубаво е, че не е изброил поименно бабите, че тогава щеше да стане лошо. Това не се отнася за мен, защото от баба до баба има огромна разлика. Аз какви приказки знам, мога цяла нощ да разказвам и да не повторя нито една. Абе баба за чудо и приказ съм, мани го д-р Спок какви ги приказва. Така е като не ме познава лично. Друго песен щеше да запее, ама нейсе. Любослава и кой ни е крив?! Парнар, какъв късметлия си, как ти разнообразяват живота само. Дай ми я за месец дано си намерим жилище с нея. С мерак, Майче! Павлина, мерси за идеята, ще разваля компютъра. Валентина, колко е хубаво, че си имаме кърмаче! Мариола, благодаря за милите думи! Маги, аз ти благодаря! Мими ще видиш ти-ха, ха! Иванова, дай адреЗите на тези, дето не те долюбват. Ангар, дълго е, трябва цяла нощ да ми отделиш да ти разкажа. Деси и аз ти благодаря за усмивката! Петинка исках да се допитам до теб по един въпрос. Веселяк, много готин коментар, мерси!
  • Хахааха...ама, че си и ти една чудотия наистина!
    Книгата на Д-р Спок у дома се е изпокъсала от употреба, с нея отгледах детето си, ама как не се сетих и за мъжа си!?
    Как да не те обича човек теб Светлана?
    Прегръдки от мен!
  • Светле, права си че книгата на д-р Спок може да помогне за отглеждането и възпитаването на мъжа ти.
    Дори без да я отваряш и разгръщаш, даже без да я четеш.Погледни какъв капацитет носи като обем от страници и формат.

    Поздрав и усмивка.

  • Твоите разкази неведнъж са ми действали като лекарство,за да се измъкна от отчаянието и мъката си....
    Благодаря ти от все сърце!!!
  • Светле, душицо златна много смях много забавни разказчета си измислила .Посмях се от сърце ,браво на теб!!!
    Бъди жива и здрава и много щастлива.Много успехи и щастие и за близките ти ,да ти е жива и здрава внучката !!!Продължавай да ни веселиш и през новата година!!!
    Поздрав !!!
  • И в края на краищата какъв е извода?
    Изводът е да ритнеш Д-р Спок отзадя и да гушнеш мъжа си.
    Ако питаш мене...
  • Объркала си се нещо, Ина! Това което цитираш не е литературно произведение, а коментар!

    И трябва ли да ти го разтълкувам - да ти обясня, че в него въобще не съм искал да нарека Светланал "ненормална"! Как си могла да го помислиш! А изказвам възхищението си от нея: затова че един от честите герои на нейните разкази - "съпругът й" - е представян ту като най-нежният, най-внимателният и най-обичливият, ту - понякога - като немарлив и невнимателен и и пр. и пр.; толкова разнообразен в проявленията си, че все едно че съпругът й не е един, а са много и различни хора. Но в това е и голямото майсторство на разказвача, а не да описва само един персонаж - или само себе си, или само действителния си съпруг.

    Независимо от привидно сериозния му тон, това е един положителен шеговит коментар. Съжалявам, че не си го разбрала!
  • Не знам вече какво да кажа, освен че си цял справочник за... каквото и да се сетя!
    И ще се допитвам само до тебе, така да знаеш!
  • Хехехе, Светле...!
    Благодаря за усмивките
  • А аз се питам дали самата ти си нормална, Светланал?
    Та ти си имала цялата възможна гама от съпрузи! Многомъжка ли си, а ако не - колко пъти си се омъжвала? Защото си ни описвала ту най-нежните (си), най-способните (пак си!) и грижовни съпрузи, ту и най-грубите и "ненормалните" си? Как става това - и доктор Спок едва ли би могъл да го обясни!
  • Светла, страхотна си, наистина , ха - ха - ха. Супер!
  • В неприятен момент съм , а ти пак успя да ме усмихнеш! Светлина си ти, а знаеш ли, че смехът лекува...Благодаря ти, Слънчева.с обич.
  • Неизчерпаем извор си, мила Светли,
    винаги е приятно при теб и твоите мили истории!!!
    Невероятна душа си, поздрави!!!
  • Ей,голям смях!!! Аз само кърмаче си имам ама като си представя картинката...Сигурно тогава щях да плача, а не да се смея.Страхотна си, поздрав!
  • Ееей, че страхотно! То и моите... Добре, че компютърът се развали, та ме дариха с внук. Кофти е, че пък той на прощъпулника си хвана мишката..., компютърната .
    Поздравления за "д-р Спок"!
  • как ти ги измисля хубавата главица
  • Светле, мъжете ги гледат верно като малки деца
    или майките им, или жените, па после щафетата е при дъщерите им...
    Поздрав!!!
  • Ах ти, скица със скица! Трябва да си припомня какво добрият стар д-р Спок казваше за бабите! Дали не беше "Не е страшно да си дядо, страшно е да спиш с баба"? Не, не беше това... Ще проверя!
Предложения
: ??:??