Спуснат от покрива

Служението на Господ Исус е изпъстрено с епизоди, които не могат да оставят читателите безразлични. Такъв случай, разкриващ величието на Божия Син и разнопосочната реакция на свидетелите на неговите чудеса, е описан в Евангелието на Марко. Популярният Учител поучава в една от къщите в Капернаум, когато…: „Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха; И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът“ (Марко 2:3-4).
 
Докато Исус разкрива дълбочината на Своето учение, група от четирима мъже причиняват материални щети на имота, в който се провежда събранието. Пробиват покрива на къщата и спускат пред Господа постелка, на която лежи парализиран човек. Никой не повдига въпроса за това кой ще поправи повредения покрив, защото пред очите на присъстващите се случва нещо, което прави така, че въпросната вреда няма никакво значение. „А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си: Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика): Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си. И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.“ (Марко 2:5-12)
 
В този пасаж от Евангелието на Марко виждаме именно динамиката, която съпътства цялото служение на Господа. Той носи свобода за хората – свобода, която отваря духовните очи на едни, но в същото време е изцяло неразбираема за тези, които са роби на собствените си религиозни предразсъдъци. В гореспоменатия текст става ясно и това, че вярата, макар и невидима на пръв поглед, всъщност може да бъде видяна. И не става въпрос за вярата като някакво относително понятие, а вяра, която води до прощаване на греховете. Не просто вяра за изцелението на болести, а вяра в истината за това Кой е Този, Който освен изцеление на тялото може и да прощава греховете. Вяра в Божия Син Исус Христос.