Сестро мила, така се радвам, че се обади… Откога не сме се чували… Как я карам ли? Мъка, сестро, мъка… Напоследък ма е срам комшиите в очите да погледна… Що ли? Ми заради тоя мой пусти мъж, сестро… Такъв шегобиец е станал, че шегите му солено ми излизат… Да, такъв си е още, шегаджия… нали си го знаеш…
Две години, сестро… две години откакто се нанесохме в тая къща и за тия две години приятелство с комшиите не мога да завържа, какво да ти разправям… срам ме е вече в очите да ги гледам… Какво да ти разправям... то не е за разправяне... Представяш ли си, оня ден чистя аз... нали си ме знаеш каква съм чистница?… Чистя, мия, пера, гладя… всичко правя, сестро, в къщи всичко свети от чистота… Та прахосмукачката ми се задръсти и да не губя време, пращам моя да ми изтръска торбичката в контейнера. Той пък докато я тръскал, взел, че я изтървал, и като ме знае като се ядосам как крещя, та се наврял в контейнера, за да я вади… Не щеш ли, минала комшийката Таня – махленската клюкарка и го попитала к ...