Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение


Г-ца тракаше изнервено по клавиатурата с един молив, докато слушаше майка си, г-жа В. Беше първия работен ден след едноседмичната и отпуска и беше съвсем естествено да и е крив света. Още по-неприятно и ставаше обаче от самия разговор... Всъщност това беше една безкрайна тирада, един монолог, в края на който г-ца Д трябваше да кима в съгласие с недоволството на майка си.
Г-жа В разказваше надълго и нашироко, какво говорят в малкия град за нея. Как дори майките, очакващи момиченца, разказват вечер пренатално страшната, разпътна история на г-ца Д, галейки големите си кореми . Как г-ца Д е станала пример за това "КАКВИ, ЗА БОГА, НЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ДЪЩЕРИТЕ НИ!" или "ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВАТ БАЩИТЕ НИ? " Г-жа В нямаше никакво намерение да жали дъщеря си, затова в пълни подробности я осветли как г-н В се е затворил в офиса си и отказвал категорично да се покаже на света. Как този колос на морализма в дълбокото провинциално градче се е потопил в чувства на самосъжаление и разкаяние, че когато е трябвало, не е приемал на сериозно презервативите...
Г-ца Д трясна разгневено слушалката на телефона и се замисли... Значи излиза така, че омъжена жена с извънбрачна връзка се приема по-благосклонно от жена, която се е разделила с втория си мъж и няма друга връзка? Рисувайки тъжни човечета в края на листа, тя си представяше жената с няколко брака като парче шоколадова торта с обилна тежка глазура от пухкава сметана. Ами, да! Всъщност такива жени, макар и рядко срещани, са жертва на предразсъдъците на едно общество, което в дебрите на своята същност е далеч по-пропаднало. Такива жени са в опозиция на мнозинството, тъй като са прекалено чувствителни, обикновено доста привлекателни и уверени в качествата си (иначе не биха се впуснали да гонят дивото). За съжаление обаче, както по-горе констатира г-ца Д, те са като шоколада... Сладки, млечни, топящи се в устата с первезната наслада на забранения плод, но... След третата хапка човек е преситен и му става лошо. Нима на хората им ставаше лошо като я погледнат? Г-ца Д зяпаше с копнеж розовите хапчета в чантата си... После обаче извърна глава и реши да се инати до последно и да не допусне депресията да я завладее отново.
Измежду плачещите човечета, изрисувани в черно, израсна неочаквано родословното дърво на семейство В. В тревожното съзнание на г-ца Д започна да се избистря мистерията на колелото на орисията, което се въртеше безмилостно, затваряйки кръга, свързващ съдбите на отделните хора, споени от една кръв. Тя тръгна на пътешествие от собствения си АЗ. Беше издънка на изключително възпитани последователи на богоугодните нрави. Хора, които вярваха във вечната любов. Двама души, които упорито следваха схващането, че човек е роден за да открие своето ЕШИ и да прекара живота си докрай само верен нему... Г-жа В беше дъщеря на хората, които бяха възпитали това схващане у нея. Тя обаче имаше брат, г-н К, който беше ревностен последовател Содома. За г-н К животът беше изпъстрен от радости калейдоскоп, който ако не изживееш на пълни обороти, черпейки всички изкушения, които ти предлага, по-добре да не си се раждал. Г-н В пък беше син на вечно окайващата се г-жа М, но тя бе прекала живота си с един единствен мъж. Въпреки че не се понасяха, а накрая откровено се мразеха, те предпочитаха да съжителстват като семейство, вместо да "станат за резил" в махалата. Г-жа М обаче беше дала живот и на г-жа Р... Когато стигна до г-ца С, вече и идваше да се смее истерично. Г-ца С беше абсолютно олицетворение на мечтаната за всеки мъж и семейство пуританка... Тя беше домакиня. Тя поддържаше къщата в блясък и чистота така, че и муха да кацнеше на пода, щеше да се разчекне. Тя готвеше всеки ден за закуска, обед и вечеря, първо, второ и трето. Тя се усмихваше лъчезарно, когато мъжът и се прибереше алкохолизиран в 4 сутринта и вместо да му свърти екшън в стил умирай трудно, му поднасяше пантофите. Тя намираше за нейно задължение да изчисти повърнатото на килима след неговия запой. Тя правеше секс през чаршаф с дупка. Тя беше идеална! Г-ца Д капна от умора след като мозъка и изброи достойнствата на братовчедка и със скоростта на изчислителната техника на НАСА. Ами да, г-ца С и беше братовчедка, първа. Г-ца С беше дъщеря на г-жа Р?! Стана и смешно, много смешно... Господ си играеше със своите чада. Той оплиташе връзките помежду им. Даряваше ги с потомци, които по право би трябвало да принадлежат на други. Омешваше добрия материал с лошия в еднородна каша. И може би това беше величието на неговия план? Превръщайки бялото и черното в сиво, Господ заблуждаваше хората, че има смисъл да живеят, обичайки същества, които в друга ситуация биха презирали... Нима лицемерието беше вярната формула за лесен живот? Нима всички онези, от които се беше възхищавала г-ца Д в продължение на години, се бяха подмазвали, подвивали крак, целували гъзове и усмихвали, за да видят бял свят творбите им? Г-ца Д беше разочарована.

Времето, когато г-ца Д тичаше по улиците с обелени колене, без да се притеснява, че гащите и се белеят изпод късата рокля, беше време на неосъзнато съперничество между нея и г-ца С. Г-ца Д беше по-малката, по-смотаната и по-умната. Тя беше грозновато дете с големи уши и зъби на слабото лице. Често стоеше пред огледалото и се чудеше на кого трябва да се е метнала. Компенсираше ниското си самочувствие с прелестни мечти. В същото време г-ца С беше моделът за красивото, отракано дете. Тя винаги беше с дълга коса, винаги носеше по-хубавите рокли и... Винаги правеше каквото си иска, като натопяваше за белите г-ца Д. Беше странно. Г-жа Р съвсем естествено, във рядкото време, през което си беше вкъщи, обръщаше внимание на любимата си трътлеста дъщеря. Тя се забавляваше да я учи да изглежда като дама. Обличаше я в някой от невероятните си тоалети, показваше и как да гримира лицето си и оставяше да обикаля с книга на главата къщата. Това последното упражнение имаше за цел г-ца С да придобие изправена стойка, с надеждата тялото и поне малко да се издължи и да поскрие тантурестата си форма. През това време обикновено г-ца Д наблюдаваше съсредоточено от ъгъла си, систематизираше, обработваше и складираше получената информация, за да я приложи в бъдеще, когато дойде моментът. Те растяха, а успоредно с тях растеше и съревнованието им... Г-ца С ставаше все по-трътлеста и с все по-злобна. Г-ца Д пък се издължаваше на крака, отрупваше стаята си книги и потъваше все по-дълбоко в тяхното съдържание. В редките случаи, когато г-ца Д наддадеше някое кило, г-ца С не пропускаше да и го каже, с ехидна усмивка. Това продължаваше и в настоящето. Г-ца Д се обзаведе с първото си гадже, безкрайно симпатично и работно момче, докато г-ца С се мъчеше трета година да мине през цедката на някой университет. Г-ца Д завърши образованието си, докато братовчедка и едва креташе да изкласи за селска даскалица, успоредно с мъките и шеста година да вземе шофьорска книжка. Факт беше обаче неоспорим, че г-ца С си свъртя богат и грижовен съпруг, който нямаше нищо против да се къцка около голямото и дупе, а г-ца Д продължаваше да оплаква страдащото си сърце. Защо така? Щеше да продължи да си задава още и още този въпрос до втръсване... А отговорът може би бе твърде прост. Г-ца Д искаше да изживее пълноценно живота си. Да обича и да бъде обичана. Да гребе с пълни шепи щастие и да дава щастие. Да помъдрее и да предаде тази мъдрост, когато му дойде времето. Г-ца Д имаше мечти и очаквания и инстинктивно усещаше, че трябва да рискува, за да ги постигне. В противен случай я очакваше прашасалото, монотонно, злобно съществуване на г-ца С, която получаваше радост единствено, когато някой страда или гледа за н-ти път 2897 епизод на "Дързост и красота"...


Вечерта летеше шеметно под черното небе на курортното селце. Те не забелязваха, улисани един в друг, че малкото ресторантче е празно, че морето съвсем е притихнало и че малкият г-н М беше заспал в прегръдките на майка си, все още засмуквайки до преди време пълното с мляко шише. Те говореха, говореха и говореха. За всичко и за нищо. За това, което им беше поднесъл животът до сега, за мечтите си, за постигнатото. За хората, които волно или неволно бяха пресекли техните пътища. За първи път в живота си г-ца Д не страдаше, че не се цитира някой от любимите и покойници писатели или откриватели. За първи път не и се налагаше да заслепява събеседника със съвършената си памет и умение да разсъждава... Беше щастлива да споделя. Да споделят с нея. Беше спокойна, отпусната и прелестна в щастието си, също като уханната нощ, която ги обгръщаше. Тръгнаха бавно по пясъка, продължавайки тихо да шепнат. Лежерно, с нежелание скъсяваха разтоянието до нейния хотел. Никой не смееше да попита за утрешния ден, никой не искаше да разваля момента дори с най-невинен план за близко бъдеще. Чувстваха с всички нерви на телата си, че трябва да продължат така, както бяха започнали... Случайно, спонтанно, без режисура и натиск от нечия страна. Прегърнаха се за кратко, преди да се разделят, ей така, да се убедят, че не са несъществуващ мираж на търсещите си души и се разделиха. Тихо...
Тя се въртеше в леглото неспокойно. Не можеше по никакъв начин да примами съня. Излезе на терасата, за да погледа луната, която се любуваше на пълната си красота в огромното, спокойно огледало на морето. Г-ца Д гледаше право напред. За първи път не се вълнуваше от миналото и пясъчните дворци, които строеше в съзнанието си. Тя не рисуваше картини, не развиваше наум връзката си в перспектива, опитвайки се да пророкува какво ще стане от тук нататък. Не я интересуваше... Г-ца Д преживяваше с кожата си настоящето. Без да мисли. Оставила под лунната светлина сетивата си, оголени, изпълнени от щастие...
Някъде долу в градината пък един мъж стоеше в компанията на чаша уиски и гледаше кротко към обляното от светлина нощно видение...



Беше взела решението още вчера... Но за да умъртви депресията си, да завърне г-н П в къщи и да се почувства щастлива, тя трябваше да изпълни трудния и коварен план, който беше сковала в главата си. Малките синове на почти разпадналото се "семейство" прекарваха окрилени и необезпокоявани своята ваканция при г-н и г-жа В. Ако трябваше да бъде честна, г-ца Д трябваше да признае, че това е щастливо стечение на обстоятелствата, тъй като децата бяха лишени от удоволствието да са съпричастни към сапунката, която се вихреше около тях. И така... Първа точка от плана беше г-ца Д да възприема състоянието си не като самотна, а като свободна жена. Това включваше в изпълнението си да спре да звъни, като неразбран терорист по телефона на г-н П и да му се обяснява, хълцайки и ревейки. По този начин тя би трябвало да постигне две неща:
- Да спре да се унижава
- Да го накара да мисли над въпроса дали пък той не е изоставеният и дали не е прекалил този път в изпълнението на наказателната си акция (т.е. чашата с търпение да е преляла.)
Точка втора... Г-ца Д трябваше да забрави всички свои блянове и страхове и да стъпи здраво на земята. Това включваше:
- Да изрита най-после в задника неблагодарния си шеф, който я беше превърнал в момиче за всичко.
- Да потърси правата си, намирайки работно място, на което ще има възможност да мисли и да се развива.
- Да се обади на старите си познати или да потърси нови.
- Да заключи шкафа с антиепресаните.
След като написа първите две точки от плана си, г-ца Д се погледна в огледалото. После с големи букви написа: точка три: ДА СЕ ОТЪРВА ОТ ПРОКЛЯТИЕТО НА Г-ЖА Р!!! За пръв път г-ца Д се беше видяла през очите на своите роднини. Тя беше блестяща, като сръбска фолк звезда, която само изключването на плейбека би я издало колко всъщност е бездарна. А г-ца Д беше съгласна с всичко друго, но не и с определението БЕЗДАРНА! Дори и само заради таланта си да се оплита в най-невероятните и завързани интриги и да бъде вечно виновната и неразбраната.
Поглеждайки се за сбогом във витрината на салона за красота, г-ца Д беше почти щастлива от резултата, който бе постигнала. Нямаше я дългата коса... Тя беше черна, непокорна, обладана от палави къдрици. Шармантните, изкусителни рокли бяха заменени от закачливи, романтични одежди. Единственото, с което г-ца Д се отказа да се раздели в новото си амплоа, бяха обувките... Те си оставаха олицетворение на разгула и женствеността... Мисията обаче беше изпълнена, г-ца Д приличаше на изтънчена дама, изключително тачена от префиненото кралско общество.



Седмиците минаваха като на сън. Те вървяха през борови гори с ромолящи потоци в тях. Ядяха прясна, току-що уловена пъстърва, а после, натопили крака в студената вода, гледаха отраженията си, разкривени от поредното камъче хвърлено в тях. Пореха топлите, солени вълни под изпънатите платна на дървена яхта и надвикваха вятъра, който се мъчеше да им подскаже, че думите са излишни... От сутринта, в която г-н П се появи в хотела, твърдо решил да не оставя тази жена да премине през живота му, те практически бяха неразделни. Разговорите им продължаваха с часове. Обикновено излегнали се под някоя палма с чаша коктейл, те обменяха вижданията и феромоните си. През това време детето старателно ровеше дупки в пясъка, захвърляйки го небрежно върху тях. В други случаи се търсеха сред руините на одавна завършил жизнения си път град, коментирайки информацията, която получаваха за него обикновено от някой справочник. Думи, думи, думи. Г-ца Д имаше чувството, че не е изговорила толкова много думи през целия си живот. Това беше твърде вероятно да е така, защото тя обикновено говореше с ума си. Без глас... Сега се радваше на промяната в себе си. Усещаше се пълна с живот, пълна с радост. Готова беше на всичко, само и само да задържи този свят в обятията си... За винаги... Всичко, освен едно... Г-ца Д се притесняваше от факта, че започва нова връзка. Тя си блъскаше главата постоянно над въпроса кога е прилично да се отдаде на страстите, които явно терзаеха телата и на двамата. Седмица? Две? Месец? Как бе прието от обществото.
Всъщност този въпрос винаги я бе тормозел. Тя беше от жените, които отчаяно се опитваха да бъдат порядъчни, спазвайки нормите, но в крайна сметка все се навираха в устите на хората. Обикновено г-ца Д отлагаше до последно момента, в който двама души сливаха освен душите, но и телата си . За съжаление, след това тя обикновено констатираше разочаровано, че само телата са участвали в начинанието. Сега г-ца Д отново разсъждаваше тревожно дали няма да се повтори разочарованието и тя да се окаже оплетена в поредния провал на живота си.
От друга страна беше констатирала, че постигналите връзка с нея мъже, по правило са най-упоритите и опърничавите. Тези, които по един или друг начин бяха издаянили да чакат г-ца Д да се накани да предаде тялото си в ръцете им. Ама защо пък тогава така се бяха сгромолясали връзките и? По пътя на логиката мъж, който е готов да чака дълго време за жената на сърцето си, е мъж, който би дал всичко за нея. Но уви! Явно в изроденото настояще всички важни аспекти на живота бяха получили уродливи очертания. Като привличането между половете. То или липсваше, заменено от разпътните еднополови връзки, или беше до такава степен задушено, че приличаше на двойно пресовано, умъртвено, опушено и ароматизирано парче месо. Също като онези, които си купуваха от магазина, под гръмкото наименование "колбас". Истината е, че според г-ца Д, на земята вече не се срещаха МЪЖЕ. Това, което се криеше в хилавото тяло, под мазната косица и лакираните в черно и червено нокти, бяха изкуфели, изтерясали, лишени от съзнание призраци, за което нямаше нищо ненормално в това да се разреват, когато Леонардо ди Каприо потъва на дъното на океана. Г-ца Д се отвращаваше страхотно от тези същества. Всъщност сред жените също забелязваше подобни бездуховни индивиди. Сега... Сега го чувстваше различно... А липсата на пиърсинг по някоя част на тялото (оставаше непроверена само една) и даваше надеждата, че този път не греши. За това г-ца Д се пусна... За първи път в живота си се отказа да следва нормите (така или иначе щеше да е виновна) и се хвърли в пропастта на емоциите. Този път без да плюе в нея, за да провери колко е дълбоко.



Тя стоеше с чаша в ръка в средата на огромно, обляно в светлини, помещение. Беше се обърнала към най-добрата си приятелка, която пък от своя страна я беше завлякла на някакво парти. Г-ца Д не познаваше никой, но може би така беше по-добре. Щеше да има възможност да опознае хората, преглеждайки съдържимото им от безопасно състояние. Тя би трябвало да се чувства като волна птичка сред това шарено множество от говорящи папагали, но се усещаше почти като единствената кукувица от гнездото на Хичкок...
Към нея се приближи мъж, който без никакъв проблем би бил приет сред джуджетата на дядо Коледа. Той започна да се върти и подскача в усилие да компенсира незначителния си ръст и да започне разговор с г-ца Д.
- Добър вечер - ухили се, гледайки от долу нагоре, към лицето и.
Ако г-ца Д не беше толкова силно раздразнена от прекалената близост до бюста и, може би щеше да се изсмее, неспособна да прикрие забавлението си, но в този случай единственото, което получи разгонения смърф беше:
- Добър вечер и приятна вечер!
След това обърна гръб и се отправи към хладното спасение на терасата. Вечерта отиваше към пълен провал за нея. Не разбираше и не възприемаше какво може да е толкова забавно на едно парти, където в щедри дози се разливаха шампанско и домашна ракия, а от ръка на ръка се подаваха шарени хапченца. Нима именно тази сган си позволяваше да я съди? И то за това, че е посмяла да потърси щастието си? И това ли би трябвало да е моралното съдържание на днешната средна или висша класа?
Г-ца Д си тръгна още по-разстроена, отколкото беше преди. Тя буквално избяга от "забавленията", които и се предлагаха, твърдо решена тази вечер да потъне в милостивата забрава на хубавата книга. Г-ца Д излетя толкова бързо, че не забеляза изумения г-н П, който, след като беше преживял шока от промяната в жена си, се беше запътил към нея .



Телефонът продължаваше да звъни вбесено, забравен на канапето в хола. Вярна на обещанието си, г-ца Д беше седнала на терасата с книга в ръка и галейки леко червения сетер, разгръщаше страница след страница. Бяха изминали две седмици откакто спря да говори с г-н П и една седмица откакто си тръгна потресена от псевдопартито. Явно, че планът и, макар и да вървеше мъчително, имаше някакъв ефект, защото още на третия ден, след като игнорира г-н П от съзнанието и ежедневието си, той започна да я търси. От начало с по-едно сигурно в отговора позвъняване, след това с разярени повиквания два, три пъти дневно, докато се стигна до настоящия момент. Г-ца Д беше решила да не се предава, докато той не проумее, че е сгрешил и не дойде лице в лице, в раговор да решат проблемите си. За това и за да не се дразни, тя изключи звука на телефона и го обрече на забвение вече втора седмица. Това обаче в никакъв случай не означаваше, че тя беше спряла да страда по любовта си. Напротив. Продължаваше да не може да спи, продължаваше да не е в състояние да яде, продължаваше да си позволява да плаче за него... Въпреки вярата си в правотата на решенията си, г-ца Д не можеше да заповяда на нараненото си сърце да слезе от сцената на семейната драма.
През цялото това време г-жа В не спираше да държи връзка с дъщеря си да я съветва какво да прави. Тя и докладваше, че г-н П звъни всеки ден, за да се осведоми за състоянието на децата си и между другото питал и за г-ца Д. Г-жа В продължаваше да настоява г-ца Д да наведе глава, да признае всички вини на света и да си направи сепуко на достойнството, за да задоволи семейството. Даваше и непрекъснато примери за това как жената прави компроси в името на щастието на фамилията и прегъва коляно пред мъжа, дори в момент, когато той е неоспоримо виновен. Така се стигна до примера на г-н и г-жа С, които бяха родители на г-жа В.
Г-н С е бил един от най-известните и съвестни граждани през 50-те години. Г-жа С пък е била една от неоспоримите красавици на града. Оженили са се не толкова по любов, колкото поради заплахата да бъдат публично линчувани от съгражданите си за непристойно поведение?! Тук г-ца Д леко изтъпя, но си премълча тактично, за да изслуша историята до край . Оказа се, че нейният благороден дядо, когото тя винаги беше гледала с обожание, който първи беше прозрял увлечението и по книгите и който никога не и отказваше да и купи такива, всъщност има своите грехове. Като твърде известен творец, той се е радвал на изключително почитание от страна на женския пол. Като упорит и последователен спортист е получавал от същите облаги в плюс. Поуката на г-жа В беше, че трябва да се правят неограничени по своята тежест компромиси от страна на жената, за да не спира воденицата на съвместния живот да мели брашното. Опааааааааааа! Нещо започна да се пропуква в цялата история за моралния род на г-ца Д... Сега в съзнанието и изникна един разговор между двете и баби, в който г-жа М нарече г-жа С републиканска проститутка...
Дрямката я обори и тя заспа, така както си беше с книгата, стиснала ухото на кучето, под свежата луна...