Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение
Г-ца тракаше изнервено по клавиатурата с един молив, докато слушаше майка си, г-жа В. Беше първия работен ден след едноседмичната и отпуска и беше съвсем естествено да и е крив света. Още по-неприятно и ставаше обаче от самия разговор... Всъщност това беше една безкрайна тирада, един монолог, в края на който г-ца Д трябваше да кима в съгласие с недоволството на майка си.
Г-жа В разказваше надълго и нашироко, какво говорят в малкия град за нея. Как дори майките, очакващи момиченца, разказват вечер пренатално страшната, разпътна история на г-ца Д, галейки големите си кореми . Как г-ца Д е станала пример за това "КАКВИ, ЗА БОГА, НЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ДЪЩЕРИТЕ НИ!" или "ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВАТ БАЩИТЕ НИ? " Г-жа В нямаше никакво намерение да жали дъщеря си, затова в пълни подробности я осветли как г-н В се е затворил в офиса си и отказвал категорично да се покаже на света. Как този колос на морализма в дълбокото провинциално градче се е потопил в чувст ...