В едно далечно царство, през девет земи в десета, живеела в гората чудно красива девойка. Тя се наричала Анхея и била едничкото дете на престарелите си родители, които много я обичали и треперели косъм да не падне от главата и. Тримата живеели в малка дървена къщичка, кацнала на широка поляна, която пролет и лете била обсипана с пъстри цветя и уханни горски ягоди. Недалеч се намирало малко езерце с формата на подкова - то било любимото място на Анхея. Всяка сутрин тя загребвала с шепи от бистрата вода и наплисквала лицето си. След това дълго се разхождала по поляните, беряла цветя и горски плодове и после уморена и щастлива се завръщала у дома.
- Недей да ходиш много надалеч, дъще - укорявала я старата ù майка. - С баща ти се притесняваме за теб, когато се забавиш - да не те срещне в гората я някоя мечка, я някой вълк. Обещаваш ли да се разхождаш наблизо?
- Обещавам, мамо - давала дума Анхея, но не минавало много време и тя отново нарушавала забраната. Тичала по поляните, откривала все ...