Виждам го отдалече. Потънал в Реката на мислите си, с малки стъпки ситни бавно по сенчестата алея на градския парк.

Спирам го и се разговаряме - за живота, за литературата, за писането. Тръгнал е да занесе обяд на дъщеря си.

Преди да си тръгна хвърлям във въздуха, изпълнен с ухание на липа, един въпрос-провокация:

- Какво видя един поет, като теб, в днешния ден?

Той ме поглежда и отговаря без да се замисля:

- Любовта. Тя е навсякъде.