Обърна се бавно и тръгна след него.Мъжът пред нея бе тъмнокос,снажен и висок.Мократа му блуза потрепваше по тялото му при всяко негово движение.Мислено тя отбеляза,че е хубав дори красив.Излязоха на улицата и той се обърна към нея.
-Все пак да се запознаем,аз съм Павел.
-А аз Ния.
-Ето,тази втората къща,тук съм отседнал,ще влезеш ли,или ще ме изчакаш вън.
-Няма да влизам.Само да си взема малката чантичка и цигарите,а пътната ако може да остане при теб,а на връщане ще си я взема.
-Нямаш проблем Ния,само да се преоблека и се връщам.
Тя извади цигара и запали.Седна на пейката и зарея поглед в небето,а то цялото обсипано със звезди.Луната като търкулната питка бе надвесена над нея,а тя си помисли.
-Еи луна,луда луна.-и тръсна глава,май не луната е луда,а тя самата.
Така зареяла поглед в небето,тя не усети,че той застанал на няколко стъпки от нея я наблюдава.А той мислено пак я рисуваше.Тя погледна към него и скочи.
-А ,ти си готов,да тръгваме тогава.
Той я поведе по стръмната уличка към ма ...