4.08.2005 г., 23:24 ч.

Среща с морето 2 

  Проза
1666 0 9
4 мин за четене
Обърна се бавно  и тръгна след него.Мъжът пред нея бе тъмнокос,снажен и висок.Мократа му блуза потрепваше по тялото му при всяко негово движение.Мислено тя отбеляза,че е хубав дори красив.Излязоха на улицата и той се обърна към нея.
-Все пак да се запознаем,аз съм Павел.
-А аз Ния.
-Ето,тази втората къща,тук съм отседнал,ще влезеш ли,или ще ме изчакаш вън.
-Няма да влизам.Само да си взема малката чантичка и цигарите,а пътната ако може да остане при теб,а на връщане ще си я взема.
-Нямаш проблем Ния,само да се преоблека и се връщам.
Тя извади цигара и запали.Седна на пейката и зарея поглед в небето,а то цялото обсипано със звезди.Луната като търкулната питка бе надвесена над нея,а тя си помисли.
-Еи луна,луда луна.-и тръсна глава,май не луната е луда,а тя самата.
Така зареяла поглед в небето,тя не усети,че той застанал на няколко стъпки от нея я наблюдава.А той мислено пак я рисуваше.Тя погледна към него и скочи.
-А ,ти си готов,да тръгваме тогава.
Той я поведе по стръмната уличка към малката кръчма.Навън имаше празни маси и те седнаха.Поръчаха си бутилка вино и той вдигна наздравица.
-За живота.
-И за морето-добави тя.
Той я погледна учуден,нима тя вдигаше наздравица за морето,което щеше да я отнесе.
-С какво те привлича морето Ния?Защото зная че е така.
Тя леко се усмихна,премигна бързо бързо и малко сякаш се натъжи.
-Със своята безкрайност,загадъчност.Нещо като невъзможната  несподелена любов.Невъзможното ме плаши и привлича едновремено.Радост и болка в едно.Как да ти кажа няма да ми е лесно да ти обясня,а на теб да ме разбереш.
-Интересно,но малко трудно за разбиране.
-Да ,така е.Пътувах толкова километри от любов към морето.С любовта е същото,стремим се към нея а тя е в състояние да ни погуби.
-Сега те разбирам.Ти страдаш от несподелена любов ,така ли е.
-Не точно,в смисъл не страдам а я изживявам.В мен сякаш живеят два свята,сякаш аз самата не съм аз.
-Ясно,раздвояване на личноста.
-Не не е това.Искам да бъда себе си,но......Ще бъде егоизъм от моя страна,ако следвам себе си мислите си.Ако можеш ме разбери аз самата понякога не се разбирам.
-А аз пия за теб Ния ти определено си интересна жена.
Той се усмихна и тя забеляза
  дълбоките тръпчинки на двете му бузи.Самата тя се усмихна и закачливо добави.
-Внимавай!
И двамата се засмяха развеселени от виното.Поръчаха втора бутилка.
-Кажи нещо за себе си Павле.
-Какво точно,рисувам и това е,а скоро ще имам изложба ,ако искаш да те поканя остави ми телефония си номер.
-Зависи къде,ако е наблизо може.
-В старата столица Търново.
-О савсем наблизо ,непремено ще дойда.
Тя му каза телефония си номер и пак се замисли.
-Сега за какво мислиш Ния?
 -За живота как понякога ни завърта,както ми каза един мой познат.
-А за този твой познат мислиш ли?
- Не ,нищо особено,само познат.Може би затова дойдох ,да намеря отговор за себе си,да остана с морето и себе си.Но отговорите не идват когато ние искаме,а падат като узрели круши,но само когато са готови,а дали ние сме готови за тях,кой знае ,само времето.
После дълго  си говориха за живота,за любовта ,а когато стана дума за морето тя трепна.
-Морето,аз се сбогувах с морето,но знаеш ли когато казвам сбогом после винаги се връщам.
-Как така пак нещо май не разбрах?
-Сбогуването съдържа в себе си болка и копнеж по нещо неизживяно,връщам се ако има надежда да я уловя,да я стисна в шепите си.
-А има ли я надеждата.
-Кой знае,може би,ние решаваме какво да изберем,колко да ни боли.
Той я слушаше внимателно,искаше да запомни всяка нейна дума,но като ,че ли нещо му убягваше.Гледаше замечтания и поглед ,разпилените руси коси и му се искаше да я вземе в обятията си ,да я утеши.Това което схвана бе ,че тя страда безутешно  по нещо изгубено или неоткрито.Странна жена наистина -си мислеше той.Толкова истинска и тъй нереална.Дори протегна ръка да я докосне и леко погали косите и.А тя само се усмихна ,погали ръката му и тихо каза.
-Не се влюбвай в мен,сърцето ми  е заето  с мечти!
Призори я изпрати на гарата и дълго гледа след влака.А когато се прибра въпреки умората грабна четката.
След два месеца тя получи покана за изложбата.Беше уморена и току що се бе прибрала от работа,но се преоблече и отиде.Той я чакаше на стълбището.Когато я видя да слиза от таксито се усмихна и я посрещна със щирока прегръдка.
Влязоха в залата,а на централно място бе сложена голяма картина.Среща с морето-така бе озаглавена,а тя онемя когато видя себе си в онзи момент когато се сбогуваше с морето.Той само леко стисна ръката и ,а тя се вкопчи в неговата и през сълзи тихо му прошепна.
-Пак ще върна да се срещна с морето.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Венец Безжичен/ама много е трудно потребителското ти име/,
    че се отби! Бих искала да пиша повече разкази, защото имам много идеи, теми и емоции за влагане, но времето все не ми достига, а със стиховете е по-лесно!
  • стр.8 там е Среща с морето-3 и 4.
  • Благодаря и на теб Светослав!
    Дамаянти аз съм публикувала -Среща с морето 3 и Среща с морето 4.
  • Благодаря ти Дамаянти!
    Връща се героинята ми при морето и при него.Но е трябвало да остане!
    В близките дни ще я върна отново, за пореден път, както при морето така и при него, любовта е да се изживее, а не да се бяга от нея...
  • Да ,има и Среща с морето 3,но не сам сигурна че искам да го публикувам.Благодаря ви на всички ,че ме насърчихте.Тя ще се върне при морето,но дали при него....?
  • Много е хубаво, Джейн. И си пожелавам, както и на теб, тя скоро да се върне при морето ... и при него. Браво!
  • Невероятно продължение
    Както и очаквах.
    Браво
  • Дълбоко разтърсващ разказ...Поне на мен така ми подейства.Всеки, който го прочете, ще има върху какво да се замисли за себе си. И нали си знеш, продължавай все така?!А после шестиците са от мен
  • Оле...истинската дума за това, което чувствам в момента е "РАЗБИТА", ама от кеф."Ще бъде егоизъм от моя страна, ако следвам себе си, мислите си."Толкова е истинско това изречение и така ми е познато.Аз също много често се раздвоявам между себе си и отговорностите си.Дали не са просто една неосъзната част от мен...
Предложения
: ??:??