20 авг. 2008 г., 11:32

Стара, стара приказка 

  Проза » Рассказы
1536 0 24
1 мин за четене
Племето било страхливо. Вождът владеел интригите и умело го манипулирал. Знаел всичко за всеки. Здраво държал юздите - пиле не можело да прехвръкне. Всички се надпреварвали да спечелят благоволението му, а той щедро се отблагодарявал на най-усърдните.
Художникът живеел в малка дървена къщичка. Рисувал сред природата и благославял всеки Божи ден. Обичали го заради благия характер и се радвали на картините му. Не се кланял на вожда, дори не го забелязвал. Живеел в свят на багри, хармония и любов... Кланял се единствено на Бог.
Това силно безпокояло вожда. Как смее този никаквец да не се бои от него?! И какъв пример дава на останалите? Дали пък не крои нещо? Изпратил „доброжелатели"да му намекнат какво точно се иска от него. Художникът ги погледнал с недоумение, вдигнал рамене и продължил да си рисува. Вождът свъсил вежди - дошло време за решителни действия. Една негова дума била достатъчна - имало кой да свърши черната работа...
Изведнъж животът на художника се стъжнил. Хората започнали ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Предложения
: ??:??