13 июл. 2018 г., 10:48

Старата чайка

660 2 4
1 мин за четене

Денят е прекрасен и слънчев. Времето идеално за плажуване. Вземам хавлия. Слагам в чантата една бутилка от литър и половина минерална вода. Кроасан и две вафли. Установявам се на плажа до Морската гара в Несебър. Започвам да проверявам по мобилният си телефон имейлите.  Покрай мен преминават други летовници. Крясакът на чайки ме изтръгва от невидимите лапи на телефона,в които доброволно съм попаднал. Чайките са се устремили навътре в морето. Една след друга. Идват още и още. Изправям глава и ми става ясно какво става. В далечината риболовен кораб бавно се носи по тихата повърхност на Черно море. Зад него чайките като бяло торнадо се въртят. Спускат се надолу. След това стремглаво се извисяват към небето. Крясъците им не спират да привличат още чайки от брега на полуострова. Причината за тази почти приказна картина е рибата, която по някакъв начин се измъква от мрежите,или е замаяна. "Защо не си взех фотоапарата"-мислено се ядосах на себе си. Изведнъж мислите ми са прекъснати от виковете на малко дете: 

-Мамо, мамо! Виж една чайка! До водата! Не може да ходи! Сигурно си е счупила крачето? 

-Сигурно - с явна досада майката отдели поглед от телефона си - Като се навира в мрежите на кораба така става! 

Детето обаче продължаваше да тормози майка си: 

-Мамо, мамо, а тя няма ли си дечица?! Да ѝ помогнат! 

Майката вече явно ядосана се изправи и посочи с пръст риболовният кораб в морето: 

-Ето там са ѝ децата! И те имат деца! Трябва да се грижат за тях! Тази старата да се оправя сама! Поживяла си е достатъчно! Ти ела да ти изтрия ръцете,че целите са в пясък! 

Детето послушно отиде при майка си. Старата чайка продължаваше куцайки да се опитва да се придвижи по пясъчният бряг. Телефонът ми иззвъня. Трябваше да тръгвам. Докато сгъвах хавлията си се загледах в морската далечина. Риболовният кораб го нямаше. Чайките също. Сигурно бяха вече при малките си рожби. Да ги нахранят. Да се погрижат за тях...

 

Несебър

2018г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Галя,Светулка,Люси!
  • Прекрасен разказ, Хари, много ги умееш... Дано сме и ние като старата чайка... но животът си иска своето. Между другото тези дне прочетох, че твоята любима река Огоста произлиза от Аугуста /божествена, царствена, царсвена/. Ти вероятно знаеш, но за мен беше нещо ново. Поздравления за хубавия разказ
  • Човешкото бяга от човека, не зная дали този процес е обратим....
  • Хубав разказ! За чайките и хората!

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...