II

    След като завърши, от насъбраната творческа инерция направи някоя и друга самостоятелна изложба, отделно участваше и в общи изложби. Продаде доста картини през годините. Илюстрира няколко детски книжки. Изработи някоя и друга реклама за заведения. Движеше се в творческите среди. Продължаваше, както и в университета, да ходи по купони и артистични кръчми и барове.
   Поработи известно време като учител по рисуване - отново по настояване на майка си, която беше искала да стане учителка навремето. Но беше завършила съвсем друга специалност, която не й беше на сърце, под давлението на властния си баща. Беше работила съвсем малко по специалността си след завършването. Пенсионира се след 25 години работа като чиновничка в учреждение.
  Учителската професия не му допадаше. Чувстваше, че въпреки всички усилия, които полага, не може да завладее сърцата и умовете на учениците си така, както бяха завладели неговото сърце и ум навремето учителите му по рисуване. И които, наравно с майка му, също бяха мощен фактор да се насочи в тази област професионално. В крайна сметка се отказа. Връщането си в родния град в последствие отчете като една от най-големите грешки в живота си. "Трябваше да замина и да се устроя в някой друг град или в чужбина – да стана гражданин на Света. Да скъсам веднъж завинаги пъпната връв със семейството!... " – мислеше си с горчивина той след време.  
  
  Ожени се за първото момиче, което му обърна някакво внимание. В началото всичко вървеше много добре. Изживяваше един от малкото периоди в живота си, когато се чувстваше истински щастлив. А и си въобразяваше, че ще избяга най-после така от обсебващата си майка. Но както казва народът в такива случаи – "От трън та на глог, та на по-висок." Жена му не беше човек на изкуството. Беше възпитана в патриархално семейство, където на творческите среди не се гледаше с добро око. За нея това бе сбирщина от алкохолици, наркомани, хазартни типове и леки жени.(Макар, че има и много, които се занимават с подобни неща и без да са хора на изкуството). С времето художникът спря да се движи в тези среди, защото му омръзна жена му да го ревнува от колежките - художнички. Особено неомъжените и разведените за нея бяха потенциални разбивачки на семейства. Нямаше как да разбере духовните връзки и химията, които се създават между хората на изкуството; като между съмишленици, без задължително да има и нещо повече от това. С времето спря да рисува с маслени бои - предпочитаната от него техника. Особено след като се появиха и децата – да не се тровят близките му от вредните изпарения от боите, разредителите, газта за миене на четки и т.н. А и нямаше време за рисуване. Налагаше му се да работи различни неща, както се казва – "за хляба". Нали беше "глава" на семейството. Макар, че жена му беше много добър специалист в областта си и изкарваше доста повече пари от него. Семейното кормило отдавна беше в нейните ръце! Художникът трябваше с ръка на сърцето да си признае, че в пъти беше надминала майка му. От лъчезарно, добро и усмихнато момиче с годините се беше превърнала във властна, свадлива, свръхконтролираща и дребнава жена. Скандалите бяха станали ежедневие. Губеха време и нерви в безсмислени спорове. А когато не се караха, мълчаха, понеже нямаха общи теми за разговор. С годините прекратиха много връзки с роднини и приятели. Основно заради нейната мнителност и ревност. Изолираха се почти изцяло от света. Той смяташе, че ще е най-добре да се разведат. Както обикновено правят хората, когато нещата в брака им не вървят. Тя не искаше и да чуе, манипулирайки го с това, че има задължения към децата. И че те трябва да растат с двама родители на всяка цена. Макар, че нямаше как разправиите в къщи да не им се отразят психически. Масло в огъня наливаха и нейните роднини – злобни, завистливи и коварни същества. Изключително прости и първосигнални. В началото на връзката им даваха вид, че го одобряват. Той също се държеше нормално с тях, колкото и да бяха различни от него и да му се струваха страшно досадни и ограничени. С годините изцяло спряха да го уважават. Особено след като смени няколко нископлатени позиции като общ работник. При положение, че те бяха завършили средно образование и също не работеха като специалисти или на отговорни, високопоставени позиции. Но като почти всички хора със средно образование имаха комплекси към завършилите висше. Затова хората са казали: "Всяка жаба да си знае гьола!" Като виждаш, че някой е съвсем различен от теб, по-нискообразован, с по-ограничен мироглед, с различни възгледи за живота – какъв смисъл има да се опитваш да намираш общ език, да си напасвате характерите, да прекарвате време заедно и т.н. Художникът много беше започнал да съжалява през годините, че още в началото на връзката им не се събраха двете семейства – нейното и неговото – на една маса; че не се опознаха. Той беше сигурен, че нямаше да се харесат взаимно, щяха да видят като странични наблюдатели безперспективността на подобна връзка – между толкова различни хора, произхождащи от напълно различни семейства. И щяха да направят всичко възможно да ги разделят, за добро – със сигурност. Връщайки се назад във времето нашият герой си даваше сметка, че може би това беше единственият път в живота му, когато беше наложително майка му да се намеси по нейният си решителен начин. И да осуети този злополучен брак. Но тя точно в това, което беше толкова важна житейска стъпка, беше решила да не се меси, а да го остави да си решава сам. "Страшно решение взех, няма що?!...Сам влязох в капана." – си казваше горчиво човекът. А може би просто се беше потвърдила азбучната истина, че мамините синчета и дъщерички не могат да създават здрави и щастливи семейства. Защото не са свикнали сами да взимат решения, сами да поемат отговорност за постъпките и последствията от тях, не са наясно с чувствата и емоциите си. Те са с настройката винаги някой друг да решава вместо тях, друг да мисли вместо тях, друг да чувства вместо тях...