Чарли се беше отпуснал във фотьойла, слушаше си Франк Синатра и отпиваше от уискито. Димът от цигарата се извиваше в мрака, а той беше благодарен на Фортуна за всичко това. За това, че спечели на рулетката в казиното на "Мария Луиза", за това, че пие хубаво уиски, а не някой боклук, от който може да се ослепее... чувстваше се мъдър и обнадежден, разбираш ли.

И изведнъж телефонът прозвъня. "Мамка му, кой звъни в пет сутринта?" - троснато попита кучето си Чарли. То го погледна и естествено не отговори. Дори пренебрежително си завъртя главата.

- Ало, Чарли. Аз съм Светлана, какво правиш? Да не спиш? Събудих ли те? Как вървят нещата при теб?

- Светла, помолих те да звъниш в по-нормални часове...

- Какво? Чарли! Знам, че никога не спиш нощем. Когато звънна през деня, обикновено ми крещиш, че съм те събудила. Така че ето, звъня ти нощем.

- Добре, добре, май си права...

- Е? - попита Светлана и зачака отговорите на въпросите, които изстреля наведнъж.

- Какво?

- Ами... питах те нещо.

- Аха. Добре, ще ти отговоря разбъркано, понеже не запомних реда на въпросите... - каза Чарли и въздиша отегчено. - Добре съм, радвам се, че все пак някой се интересува, макар че предпочитах да е някой друг. Както разбра, не спя и не си ме събудила, а нещата вървят по старому - наникъде. Знаеш, че аз се движа по течението.

Светлана изслуша отговорите му.

- Аха-а-а. Е, коя искаш да ти звънне, бе, сладурчо? Памела Андерсън ли?

- Не, никога не съм бил цицоман, знаеш. Предпочитам Розана Аркет.

- Коя е тая?

- Ох...

Светлана беше симпатично момиче, но беше откачалка. Винаги му звънеше, когато е пияна. Докато бяха заедно, тя направо го побърка. Ходеше с най-късите къси полички, трошеше, сърдеше се, харчеше като побъркана. Всъщност, уточнихме, че тя си беше побъркана. И незнайно защо, въпреки че са разделени, тя не спираше да звъни.

Чарли взе една книга на Александър Бушков и започна да чете. Ставаше дума за любимата Украйна. Темата беше твърде земна, мръсна и противна. Политика. След малко Чарли я захвърли и продължи да се наслаждава на малките удоволствия, които го правеха щастлив - музиката, доброто питие и цигарите.

Тъкмо стоеше пред лаптопа, забил, опитвайки се да напише някакъв разказ, и телефонът отново звънна.

- Кажи? - попита недоволно Чарли.

- А-а, Чарли, пак е Светлана.

- Да, това е ясно...

- Ами, аз всъщност се обадих да те попитам нещо, но се отплеснах. Искаш ли да дойда при теб?

- Не ти ли омръзнах вече? Какво толкова ми харесваш, к*ра ми си е съвсем нормален, не е нещо да кажеш, нямам мускули... абе, какво толкова ми харесваш?

- Оу... дълго е. Като дойда, ще ти обяснявам пак. Постоянно ме питаше това и все не разбра, че жените не харесват мъжете, както вие тях. Нас. Едни крака и стегнато дупе и сте готови, при нас е сложно-о-о...

- Права си. Добре... чакам те. И не си губи времето да слагаш гащички, мила.

- Не съм си и помисляла.

Чарли остави телефона на масичката до него и се зачуди: след като е пил цял ден, имаше ли смисъл да се съгласява да се видят? Разбирате ли, има голяма вероятност малкияt приятел да е твърде отегчен за секс. А и беше никое време, умората си казваше думата, а сънливостта (най-накрая!) започна да пропълзява в главата му.

Днес, вечно почерпенияt, обичащ да готви неподправен романтик видя една млада жена, която му взе акъла, докато се разминаваха на улицата. Всеки ден Чарли си мислеше "коя е най-красивата жена, която видях днес" и започваше да ги класира в умa си. Човек всеки ден трябва да вижда по нещо красиво - жена, картина, гледка...

Тази млада жена му стана много интересна. Имаше изключителна красота, а под бедните ѝ дрехи все пак личеше и прекрасното ѝ тяло. Излезе от някакъв магазин за дрехи втора употреба...

Той бе изскубнал звънецa и след малко се чу тропане по вратата. Кучето започна да лае и Чарли му се развика, за да млъкне. То, разбира се, продължи. "Нарушител, нарушител".

Светлана дойде прекалено бързо. Въпреки че очевидно беше полупияна, все пак си беше сладурана. Не му хареса, че има повече грим, отколкото дрехи, но всяка отчаяна жена прави така...

- Здраве-е-ей. Виж какво ти нося! - каза Светлана и размаха една бутилка "Белуга".

- Хубава водка, само че си я вземала за теб, не за мен.

- Е, хайде, де. И ти ще пийнеш.

- Аз съм на уиски.

- Аха.

Светлана влезе и дори не се си свали обувките.

- Държа да ти видя хубавите стъпала, мила. А и знаеш, че не давам да се качваш на леглото с обувки. - изказа претенциите си Чарли.

- Да, да, извинявай. - отговори Светла и се събу. Беше с черен чорапогащник и червен педикюр. Супер комбинация!

Когато се гаджосаха, Чарли много се радваше, че си е намерил жена, която не само няма нищо против начинa му на живот, но и го споделя. Оказа се обаче, че двама такива под един покрив не съжителстват никак спокойно, защото и двамата са откачени и имат един и същ репертоар. Освен това Светлана си беше луда по природа. В спокойните моменти, обаче, обичаха да се излежават, да пият и да се любят в леглото. Понякога изкарваха по цял ден така, като ставаха само за пиш пауза, или ако се налагаше Светлана да изтича до магазина за нещо. Или да направи сандвич. Правеше сандвичите с много любов, а това е важно за един мъж.

- Пак не се храниш...  - констатира тя, докато оглеждаше масичката в хола.  - Казвала съм ти милион пъти: не пий на гладно и се храни!

- Добре, мамо, добре.  - отговори Чарли и се усмихна.

- Хайде, дай ми МОЯТА чаша. - нареди Светлана.

- Тук няма нищо твое, мила. Дори няколкото чифта гащички, които си забрави. Вече са мои.

- Така ли? Ами ти?

- Аз не съм на никой. Аз съм най-важнияt атом в живота ми и съм свободен.

- А аз твоя ли съм?

- Моя? Никоя жена не е на никой мъж, ние ви взимаме за малко - назаем.

- Ох, много си ми оригинален. Прочети някоя свястна книга. Погледни. - каза Светлана и посочи етажерката с книгите и плодовете, които Чарли не ядеше, а бяха част от красотата, с която обича да се обгражда. Като изгниеха ги сменяше с нови. - Всичките ти книги са написани от алкохолици. Буковски, Хемингуей...

- Чета книги, написани от хора, с които бих се напил, когато ида в Ада.

- О-о, почна се... - отвърна тя.

Чарли взе една чаша за водка, изрисувана с бои - цветя, растения...Светлана я беше украсила в периода, в който мацаше по всичко, което види, тъй като и тя си беше артистична натура. Когато я сложи на масата, Светлана се усмихна като малко момиче.

- Радвам се, че я пазиш.

- Все тая... трябва да я изхвърля, спрях да пия водка. Ставам голяма свиня от нея. Руснаците, твоите съотечественици, са казали нещо хубаво за водката - тя е бяла, но после няколко дни си червен. От срам.

- Ако искаш да знаеш, скандинавците пият много повече водка от руснаците. Писна ми от глупавите клишета за Русия и руснаците.

- Моля те, не започвай... знам наизуст всичко.

- Гъз!

- Абсолютен.

- Никога не ме изслушваше - сърдито отбеляза тя. - Винаги се подиграваше с мнението ми, ако въобще слушаше какво ти говоря.

- Та ти не млъкваше по цял ден. По едно време не чувах собствения си глас в главата си, а твоя.

- Така, така! - доволна от успеха си отвърна Светлана.

 По телевизията даваха някакво политическо предаване, което тя имаше благоразумието да смени. Пусна порно канала. Освен всичко, Светлана беше и нимфоманка. Е, в някаква по-лека форма, но си беше...

- Ти нормална ли си?

- Гледай, гледай. Виж тоя негър, страшно ме възбуждат негри.

- Комплексирам се. Смени го.

- Недей, де... - каза тя и смени канала. Пусна лесбийки. - Това възбужда ли те?

- В тази ситуация - не.

- А това? - попита тя и сграбчи пакета на Чарли.

- Това, да. Обичам ръцете ти. - тя имаше красиви пръсти и ръце. Кожата ѝ беше топла и гладка.

- Слушай, Светле, цял ден пих. А знаеш, че в такива дни не ставам. Не знам дали...

Светлана въобще не го слушаше. Вече сваляше шортите му и му правеше чекия.

- Сега ще свършиш веднъж, че все се изпускаш, когато си пил. После играта започна! - каза тя и го погледна дяволито.

Тя бе обгърнала в ръката си пениса му и бавно и нежно мърдаше нагоре-надолу. От време на време му смучеше топките.

- Какво стана с твоя приятел. Той не те ли чука? - попита Чарли, докато тя го обгрижваше.

- Миличък, моят приятел на 48 години...

- Егати дъртака. И за какво си с него?

- Ами, виж сега, когато с теб се разделихме, нямаше къде да отида. Татко вече е вдигнал ръце от мен. Казва ми: "Махай се, разгонени кучки не искам в къщата си". Представяш ли си - сравнява ме с кучетата.

- Аха, а аз помислих, че използва "кучка" в преносен смисъл, като обида. Но, да, така се казва женското куче. Ето - и аз гледам една кучка. Много ми е вярна.

- Както и да е. Запознах се с този мъж, веднага познах, че е самотник. Не знам как успявам.

- И мен ли ме позна така? - попита Чарли. - Хайде, де, като започваш нещо го довършвай, сега започна само да говориш...

- Извинявай. - каза тя и продължи да го обгрижва. Ти не беше на себе си. Не приличаше на себе си, по-точно. Та, запознах се с него, не ме питай как се казва. Всъщност това няма значение. И му предложих да правим секс. Той се съгласи и отидохме у тях. Оттогава не съм си тръгвала.

- Страшна досадница си. Човекът е искал да се изчукате една вечер, а ти си останала за постоянно.

Тя продължаваше да му прави чекия, от време на време му посмукваше главичката или го облизваше от горе до долу и продължаваше.

- Ауу! Там не пипай! - кресна Чарли и подскочи, когато тя съвсем леко с пръстче започна да масажира ануса му.

- А ти? Ти винаги ми бъркаш там. Какво търсиш? Освен това нямаше да бръкна, просто го стимулирах, това е страшно възбуждащо за мъжете.

- Не и за мен. Колкото до твоето дупенце, аз и други работи съм правил с него, това не значи да ги правиш и ти на мен.

- Голям си мъж! Комплексар!

- Хайде, мила, продължавай. - каза Чарли и отпи глътка уиски от тумбестата чаша в ръката му.

След около десетина минути Чарли свърши. 

- Лал! Голям фонтан. Беше насъбрал...

- Аха.

- Тогава защо не ми звъниш никога?

- Защото предпочитам да не правя секс, отколкото да ме боли главата след това.

- Много си мил, няма що.

Чарли стана, изми се в банята и когато се върна, се просна на дивана до Светла.

- Искаш ли да хапнеш нещо? - попита той.

- Какво има?

- Ами, днес заредих хладилника, ако искаш си харесай нещо. И съм сготвил пикантно пиле, но ти не ядеш месо.

- После ще хапна нещо. - отговори Светлана и го погали по главата, заравяйки пръстите си между острата му коса. - тя обичаше да прави така.

След една цигара време Светлана отново го награби. Целуваше навсякъде, леко подраскваше гърдите му с нокти и се спускаше все по-надолу. Нежно галеше с ръката си члена му и едновременно с това се събличаше. Тази женска многофункционалност е много полезно качество! Чарли ѝ помогна да свали сутиена си. Започна да целува гръдта ѝ, врата, рамената, устните...

Когато беше достатъчно възбуден, той се изправи, завъртя я с лице към дивана, натисна я нежно по гърба и тя се наведе. Нежно проникна във влажната ѝ вагина, като преди това я докосна с ръка, за да опита соковете ѝ. М-м-м! Вкусотия... поне за него, де. Изведнъж играта загрубя. Светлана обичаше така. Той също.

Тя свърши два пъти и най-егоистично клекна пред него и започна да го ближе и стимулира с ръка.

- Хайде, миличък, свършвай... - прикани го тя.

- Ама... добре...

Двамата се излегнаха на дивана и продължиха да пият. Направо от бутилките. Изпушиха по една цигара и тъкмо когато Светлана се присегна да изгаси нейната в пепелника, телефонът ѝ звънна. Беше си сложила някаква откачена песен за мелодия.

- Да? Да. Да. Добре, татенце, идвам си. - разговорът беше кратък.

- Дъртака ли беше? - попита Чарли.

- Аха. Прибрал се е от командировка и се е разсърдил, че ме няма вкъщи.

- Или че мърсуваш с мен.

- Е, не знам... той не е ревнив.

Странно, но малко нежност бе достатъчна, за да събуди старите чувства. Или поне да напомни, че ги е имало. И този път не му се искаше тя да си тръгва. Но вместо да ѝ каже това, той го преглътна - с голяма глътка уиски...