Чарли се беше отпуснал във фотьойла, слушаше си Франк Синатра и отпиваше от уискито. Димът от цигарата се извиваше в мрака, а той беше благодарен на Фортуна за всичко това. За това, че спечели на рулетката в казиното на "Мария Луиза", за това, че пие хубаво уиски, а не някой боклук, от който може да се ослепее... чувстваше се мъдър и обнадежден, разбираш ли.
И изведнъж телефонът прозвъня. "Мамка му, кой звъни в пет сутринта?" - троснато попита кучето си Чарли. То го погледна и естествено не отговори. Дори пренебрежително си завъртя главата.
- Ало, Чарли. Аз съм Светлана, какво правиш? Да не спиш? Събудих ли те? Как вървят нещата при теб?
- Светла, помолих те да звъниш в по-нормални часове...
- Какво? Чарли! Знам, че никога не спиш нощем. Когато звънна през деня, обикновено ми крещиш, че съм те събудила. Така че ето, звъня ти нощем.
- Добре, добре, май си права...
- Е? - попита Светлана и зачака отговорите на въпросите, които изстреля наведнъж.
- Какво?
- Ами... питах те нещо.
- Аха. До ...