Стигнах до там
Стигнах до там, да се будя на сърцето от бързия шум и в остатъка от съня да се чудя: “буден ли съм, или не съм?”. Бавно процежда се лунната светлина през пролуката на клепачите. Щом широко отворя очи ще изчезнеш ли в здрача?
едно
Болница. Баба. Стъкло. Струйки дъжд. Топла прегръдка.
две
Тъмно е. Люлка над леглото. Близо съм до шарките на пламъка. И до приказката за лека нощ.
три
Той е Баща. Тя е Майка. Миришат странно. Имат порцеланова кукла с розова рокля. Не бива да я пипам.
четири
Месо. Маса. Кърпичка. Месо в кърпичката. Петна. Не бива да се хвърля месото в тоалетната. Не бива да се излива чашата с мляко в тоалетната. Не бива да се излиза навън когато не бива. Нищо не бива. Уча се да чета.
пет
Камен. Приятел. Помага ми да изям всичко. Той спи следобед, аз разплитам подгъва на одеалото.
шест
Вальо не спи следобед. Два пъти седмично ходи някъде. Нарича се солфеж или школа. Взима ме със себе си. Връщаме се винаги навреме за да не ме хванат в градината. Хващат ме когато умира майката на баща ми. Скандал. Бой. Баба плаща уроците и ми купува пиано.
седем
Камен ми носи училищната чанта. Пресичаме. Блъсва ме колело. Нищо ми няма, но ни наказват за закъснението. В ъгъла с вдигнати ръце. Учителката мисли, че я лъжем. Следващия път закъсняваме защото знаем, че можем да излъжем.
осем
Имам двойка по математика. Имам още една двойка по математика. И още една двойка по математика. Изяждам три гори бой. Знам да умножавам и да деля, но ми харесва да им преча да си гледат скандалите.
девет
Подсказвам и ме хващат. Подсказват ми и ме хващат. Все тая. Боят ми е в кърпа вързан.
десет
Гергана ми е приятелка. Хубаво ми е да си говоря и играя с нея. Майка ми не я харесва. Разбивам касичката и си купувам за всичките пари червило и лак за нокти. Естествено ям бой. Майка ми връща неотворените покупки в павилиончето отсреща. С братовчедка ми скачаме с чадър от втория етаж. Съсед ни издава. И пак ме бият.
десет плюс едно
Нищо не е такова, каквото е у хората. Питам: “Ние хора ли сме?” Съзнавам фаталността на грешката си. Първо правило на оцеляването: Прави се че всичко ти е наред.
десет плюс две
Второ правило на оцеляването: Никога не мечтай на глас за онова, което ще правиш като пораснеш
десет плюс три
Трето правило на оцеляването: Щом не те забелязват не те карат да правиш онова, което не искаш да правиш
десет плюс четири
Бягам. В друг град и в друго училище. Камен е съкрушен. Уплашена съм. Всички са по-умни от мен. Облечени са по-хубаво. Аз знам повече от тях. Пиша им домашните. Те ми се подиграват. Снежана ми е приятелка. Помага ми. Пестя седмици наред и си купувам дрехи и обувки. Като на другите. Снежана отпада заради незаслужена двойка по история. Ужасена съм.
десет плюс пет
Не си струва да си там където никой не те иска. Сънувам. И сънищата се сбъдват. Хората започват да се страхуват от мен. В тишината на страховете им успявам да продължа напред. Заедно с онова, което ме подкрепя от страната на сънищата.
/липсващи страници/
……………………..
………………….
…………………..
пет по десет плюс три
Животът Е Прекрасен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
... Прегръщам Те и аз! Сърдечни поздрави! 
