13 янв. 2011 г., 13:00

Страдание 

  Проза
640 0 1
1 мин за четене

Пада тя сега в пропастта

и сама е нейната душа.
Мъката в  сърцето ù стои...

там тя се таи.

Заради обичното момче

тя е в това състояние.

Кървави сълзи

по красивите ù бели бузи се стичали.

Отвътре  тя гори

и  сякаш не може да се спаси.

Болката решила да притъпи

като сложи край на живота си.

При все че никой не я обичал,

тя извършила ритуал.

И сега това момиче е в Ада

и отново ще страда...

 

 

 

 

© Наталия Благоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, хайде де! Поредното стихче плод на 'любовно' разочарование. Ако ще да е 'Правя го за себе си, за да изразя чувствата си...' постарай се и другите да го разберат и дори да се ПОЧУВСТВАТ като теб, независимо от това дали ще се развеселят или точно обратното. Самообийството привлича внимание, но нека не е фалшиво. Неспазването на едно време също затруднява читателя.
Предложения
: ??:??