Страхът от смъртта ни кара да сме изобретателни в определени ситуации, които отчитаме като опасни за живота ни. Следователно - това което причинява човешкото въображение е неговият инстинкт за самосъхранение. това е и причината роботите да не могат да излязат от своята “кутия“ на рациото - те нямат страх от смъртта, защото са неживи по начало. Те нямат въображение.
Този страх е коренът на нашата индивидуалност - реакцията на момента и неговото следствие. И тъй като те се натрупват в определена посока - човекът /личността/ се оформя като строго индивидуална и неповторима единица, макар всички да произтичаме от една и съща “точка“.
Аз-ът изразява себе си чрез Егото. Защо?! Защо ѝ е на абсолютната хармония да изживява себе си като една нехармонична дуалност, склонна да греши, на която ѝ е невъзможно да бъде цялостна, въпреки че целият ѝ живот е отдаден и посветен именно на този стремеж към абсолютното. Самият факт, че е парадоксално - го прави достоверно в мислите ми.
Аз-ът, Всевишният, Г ...