СТРАХ ОТ СТРАХА
Тази история така ме разтърси, че и на, сега, като седнах да я пиша, козината ми настръхна.
След дълго отсъствие, за около месец се бях завърнал в страната и посетих университетското си градче. Беше ми хубаво от срещите с любими и не толкова любими преподаватели, с приятели, с врагове, с колеги и познати. Знаете как е в такива моменти, просто бях в някаква носталгична еуфория, когато пуснах монетата в шепите на застаналия пред супера клошар. Бях го вече подминал, когато чух отдавна забравен глас:
- Благодаря, колега Иванов, здрав да си!
Върнах се и се вгледах в брадясалата, изпита муцуна и веселите, засмени очи и в следващия миг го държах в прегръдките си.
Ще пропусна първите разменени помежду ни реплики, защото са резонните за такива моменти, за да споделя кой беше клошарът в моите спомени.
Старши научен сътрудник ІІ-ра степен, блестящ перспективен учен, женен за най-хубавата колежка от потока ни, изобретател, носител на няколко престижни награди за теоретични разработ ...