Живеехме в махала гъсто населена и повечето от хората бяха роднини. Така се беше стекъл животът на всички, че взаимно се уважаваха и когато се случеше трагедия с някого, включваха се да помагат, кой с каквото може. До нашата къща живееха току-що оженили се моя братовчедка Ирен и Румен – спортист и хубавец голям. Бяха много влюбени и отговорни един към друг. Аз по природа съм си любознателна и исках всичко да знам, да видя, да съм в крак с времето, както ми казваше баба. И понеже дворовете ни са един до друг, всичко се виждаше, какво става в другата къща.
Румен беше веселяк, свиреше на китара и често пъти ни събираше в един клуб на читалищната сграда, за да се веселим и да танцуваме. Забавляваше ни и това много му се отдаваше, въпреки, че се занимаваше със волейбол и ходеше с местния отбор на срещи с други съседни отбори. Преподаваше история в училище и беше прекрасен и обичан от децата учител. Харесвах го и аз, като мой батко, а Ирен сякаш не стъпваше, а летеше от щастие. Така си течеш ...