Семейство Потър бяха едно сплотено и стабилно семейство, до онзи злощастен ден, когато госпожа Потър влезе в стаята на най-малката си дъщеря – Лили и изпищя ужасена при вида на кървавите чаршафи и разкъсаното детско тяло проснато по очи в леглото.
- Лили – извика тя и се хвърли към кървавите останки от дъщеря си, а след това закрещя с цяло гърло – Хари, Хари, ела бързо!
В стаята дотича и господин Потър. Косата му стърчеше на всички страни и човек, който не знаеше, че това е нормалното й състояние, би си помислил, че господин Хари Потър е спал до сега.
Господин Потър не много успешно опитваше да прикрие усмивката си.
- Хари, защо се смееш? Някой е убил дъщеря ни!
Изведнъж кървавото тяло се размърда. Дочу се тих смях.
- Лили? Ти си жива! – възкликна госпожа Потър. Лили Потър вдигна окървавената си глава и извика:
- Честит първи април, мамо!
Начаса пребледнялото лице на госпожа Потър се напълни с кръв. Като змия ръката й се стрелна и удари звучен шамар по бузата на Лили.
- Как можа да ме ...