Страсти

                                         Произведението не е подходящо за лица под 18 години

   С Мая се запознах случайно – на едно тържество в центъра на града. Тя беше нисичка, но доста добре сложена, с естествено къдрава коса, красиво оформена. Имаше дяволити очи, от които можеш да очакваш всичко.

   –Празник като празник! – подхвърлих аз и непринудено се усмихнах.

   –Заболяха ме краката от висене – отговори тя и любопитно ме огледа. – Ти си учител, учеше сина на една приятелка.

   –Да, така е, но няма да Ви говоря за нашата професия. Хубавото е, че тая година не съм класен и натоварването ми в училище е по-малко.

   Тя ми говореше направо на „ти“ и като го произнасяше звучеше естествено, сякаш се познавахме от двадесет години. Аз веднага се включих в този начин на общуване.

   –Ти какво работиш?

   –Счетоводителка съм и шефът реши, че може да ни освободи днес заради тържеството.

   –Да се почерпим тогава, ако не ти се виси тука! Казвам се Ивелин, викат ми Иво.

   –То по-добре да обядваме, почти е дванадесет.

   В заведението имаше доста хора. Времето минаваше приятно. Оказа се, че Мая е много забавна. Привличаше ме силно – като с магнит. Вече ми се искаше да е моя и мислено я събличах.

   –Чудно как не сме се запознали досега, нашият град не е голям. Всъщност съм те виждала, но отдалече. Готин си!

   Приех комплимента  съвсем естествено, защото си бях такъв. Години наред тренирах, за да направя тялото си хармонично и добре развито. Казах ѝ, че има красиво лице и това видимо ѝ допадна. Трябваше да се разделим и двамата имахме ангажименти, но не ни се ставаше.

   –Да се срещнем ли довечера пак? – Мая ме погледна многозначително и не знаех как да го тълкувам. Може би и тя ми беше навита, но тогава не можех да преценя.

   –Ами, нека вечеряме в „Драката“!

   Уговорихме се в колко часа, но аз като пълен глупак отидох 40 минути по-рано.

   Мая дойде точно в уговорения час. Променена до неузнаваемост – облекло, грим прическа! Исках да ѝ кажа нещо хубаво, но така си останах с отворена уста. Та тя наистина е красива! Вярно, че ниският ѝ ръст не съответстваше на височината ми, но ми харесваше и така. Настанихме се и разгледахме менюто.

   След като вечеряхме с основното ядене, ѝ предложих да танцуваме – две двойки вече правеха това. Музиката беше красива и телата ни неусетно следваха ритъма. Чувствах я все по-близко и по-близко до мен. В един момент самата тя се притисна във мен и тогава усетих желанието ми с цялата му сила, но песента свърши и двамата седнахме един срещу друг на масата. Телата ни се привличаха, а ние насила ги държахме разделени.

   –Защо се разведе? – попита Мая.

   –Просто не потръгна – отговорих аз.

   –И аз така.

   Май, и аз, и тя си бяхме неудачници, каръци някакви.

   Вечерята беше чудесна и след десерта вече се гледахме с нескрито желание.

   –Защо стоим тук? – някак спонтанно произнесох аз. –И ти ме искаш, и аз те искам.

   –Ами, да отидем у нас! – отговори тя и ме погледна подканващо.

   Повече не ми бе необходимо, хванах ръката ѝ и излязохме от заведението. Вече беше към единадесет. Нощта беше наша, само наша. Толкова много я исках, че се страхувах да не блокирам по някакъв начин. Струваше ми се, че няма да издържа до тях. Спряхме, за да се целуваме. После тръгнахме отново, пак спряхме. Бях без колата, тя също, така че трябваше да продължим пеш. Вечерта беше топла и красивият месец май ни заливаше с очарованието си. Уличните светлини ни шепнеха тайнствено: „Целувки, целувки, целувки!“ Сега като се  замисля, можеше да хванем такси, но кой знае защо решихме да се придвижим пеш, а разстоянието до тях не беше малко. Всяка крачка усилваше желанието ми повече и повече. Вероятно Мая се е чувствала по същия начин, защото в прав текст ми заяви:

   –Прегърни ме силно! Да те почувствам!

   Разбира се, отново спряхме. Усещах цялото ѝ тяло, треперещо в прегръдката ми.

   –Няма да издържа до вас. Искам те на мига – с нетърпение произнесох аз.

   –Ела, оттук е по-пряко! – прошепна тя.

   Следваше празно тъмно пространство преди да започне кварталът.

   –Тук няма никой… Дали да не… - загатна тя.

   Повече думи не бяха необходими. Повдигнах полата ѝ и за останалото тя напълно ме улесни. Съзнавах, че го правим като уличните кучета, но това ме влудяваше и аз я исках с всяка клетка на тялото си.

   –Много си готин! – простена тя облегната на дървото, до което бяхме спрели.

   След като задоволихме потребностите си, аз на шега подхвърлих, че дървото е оцеляло.

   –Още те желая – отговори  Мая и ми го показа с действията си.

   –А, не, втори път у вас или у нас.

   Тръгнахме замаяни от преживяното. Дано не ни е видял някой… Все пак не сме в първа младост. Пък и дори да бяхме…

   Най-после се озовахме пред блока ѝ. За нощта, която последва, повече нищо няма да кажа. Ще допълня само, че на другия ден и двамата не отидохме на работа. Поискахме си отпуска.

                                                                       Мария Мустакерска