Страсти и разум (ІІ част) - Две момичета и едно момче

Докато си мислеше за своята „мимолетна” любов и подреждаше в главата си събитията, Мая се сети отново за приятелката си Милена. Тя учеше някакви обществени науки по това време, животът ù беше лайф, беше много отракана  и говореше почти непрестанно. След запознанството с двамата мъже, двете приятелки не се бяха виждали доста време. Милена беше заминала да си кара стажа извън България. Чуваха се от време на време, но много набързо и Мая прецени, че не е моментът да сподели за „увлечението” си. Освен това предпочиташе такива въпроси да се обсъждат очи в очи.

Милена си дойде и на следващия ден се видяха. Когато приятелката й каза за връзката си, тя остана доста изненадана.

-         Нали знаеш, че е...? – плахо започна тя, но Мая довърши:

-         ... женен ли? Да, да, знам! Странно ми е, но мисля, че съм влюбена. Много ми е неочаквано. Странно. Но реших да преживея тази авантюра. Който иска - да ме съди... Ти съдиш ли ме?”

 Милена кимна отрицателно. Беше странно, че не каза нищо – обикновено говореше мноооого. Но Мая беше щастлива и не ù направи впечатление това, а и каквото и да било друго. Интересуваше я единствено той. Особено като знаеше, че днес ще се видят. На срещата беше и Милена. Тя не се чувстваше комфортно. Но изненадата й беше голяма, когато видя как Румен се държи с Мая. Сякаш беше друг човек или не го е познавала. Това я озадачи още повече. Но тя се постара да прикрие всичко, което мислеше и чувстваше. Двете продължиха да си общуват по старому. Но разговорите вече в повечето случаи се въртяха около новия мъж в живота на Мая. Милена я разпитваше за всичко, дори за интимни подробности; но, тъй като беше по-опитна, даваше съвети как да се държи приятелката ù. Които бяха малко излишни, защото тя си беше тя и Румен харесваше именно това...

Двамата се разбраха да се видят и да прекарат целия уикенд заедно. В неговия град. Момичето беше доста изненадано, имайки предвид... ситуацията. Но вече знаеше, че той държи под наем апартамент, където да се усамотят. Беше ù много странен този факт, но впоследствие разбра, че това е нещо... нормално и всички правели така. Но все още ù беше странно. В петък следобед те пристигнаха в „любовното гнезденце”, поръчаха си храна, взеха си питиета  и вечерта се очертаваше приятна, интимна и запомняща се... Докато си говореха, стана въпрос и за Милена.

- Вярваш ли ù? - въпросът на Румен изненада Мая.

- Разбира се. Тя ми е приятелка. Защо питаш? - той явно искаше да ù каже, но търсеше подходящите думи и начин.

- Ами... – започна той – тя си поиска.

- Какво си поиска? – недоумяваше момичето, макар че вече се досещаше, но не искаше да повярва.

- Как какво? Изобщо не ме улесняваш. Поиска да спи с мен. Макар че знае за нас...  Настъпи кратко мълчание. Мая беше много объркана – от една страна приятелката ù я предава, а от друга – той ù казва това...

- Не мога да повярвам! Не мога!... - повтаряше тя.

В следващия момент Румен взе телефона и набра номера на Милена. Двамата с Мая се приближиха максимално, за да чуват. Та отначало не искаше, струваше ù се унизително, но той настоя:  

- Не искам да си мислиш, че те лъжа! Знам, че ти е приятелка, но какво знаеш ти за нея? Дори не знам какво ви свързва – толкова сте различни...

 От другата страна Милена вече питаше кой се обажда. Румен се представи и я попита онова, за което говореха, за бунгалата и двамата да правят... джиди- биджи, важи ли още. За изненада на Мая, приятелката ù знаеше за какво става въпрос и отговори положително. Но се поинтересува той сам ли е и къде е гаджето му – разбрала, че ще са заедно.

- Отиде си на село, нещо спешно. Аз съм сам сега и си мисля за теб – измъкна се той. - Е, какво ще кажеш? – настояваше Румен.

- Знаеш, че искам да съм с теб! Ами... все пак, приятелката ми... ако разбере? - Той я увери, че няма. Никой няма да ù каже... Мая не чу нищо нататък. Седна на стола и ù беше криво. Вярваше на Милена. После през главата ù мина и друга мисъл: ами ако това е постановка? Ако наистина той има намерение да прави секс с нея и това е само прах в очите... Любовникът ù прекъсна поредицата от мисли и въпроси:

- Сега вярваш ли ми?

 Мая мълчеше. Не знаеше дали му вярва. Макар че чу със собствените си уши...

- Да  – нямаше място за съмнение относно намеренията на Милена. Тя се съмняваше в неговите... По-късно той успя да разсее всякакви негативни мисли у Мая. Бяха щастливи, доколкото можеше...

Веднага, щом имаха възможност през новата седмица, двете приятелки се срещнаха. Разговорът пак тръгна в посока мъже. Мая подпита нещо и разбра, че е лъгана: Милена не каза нищо за разговора си с Румен, а още по-малко за съдържанието му... И куп други неща, които разкриваха измамата. Мая никога не каза на приятелката си какво се случило и какво знае. Останаха в добри отношения, дори с времето, особено след като Мая и Румен се разделиха, измаменото момиче като че започна да забравя... Или поне искаше да забрави.

Милена замина да работи в чужбина за престижна фирма. Двете се чуваха при всяка възможност и се виждаха, когато тя си идваше. Животът ù се развиваше в много положителна посока във всяко едно отношение. Продължаваха да си споделят всичко. Имаха само тази тайна.