Докато си мислеше за своята „мимолетна” любов и подреждаше в главата си събитията, Мая се сети отново за приятелката си Милена. Тя учеше някакви обществени науки по това време, животът ù беше лайф, беше много отракана и говореше почти непрестанно. След запознанството с двамата мъже, двете приятелки не се бяха виждали доста време. Милена беше заминала да си кара стажа извън България. Чуваха се от време на време, но много набързо и Мая прецени, че не е моментът да сподели за „увлечението” си. Освен това предпочиташе такива въпроси да се обсъждат очи в очи.
Милена си дойде и на следващия ден се видяха. Когато приятелката й каза за връзката си, тя остана доста изненадана.
- Нали знаеш, че е...? – плахо започна тя, но Мая довърши:
- ... женен ли? Да, да, знам! Странно ми е, но мисля, че съм влюбена. Много ми е неочаквано. Странно. Но реших да преживея тази авантюра. Който иска - да ме съди... Ти съдиш ли ме?”
Милена кимна отрицателно. Беше странно, че не каза нищо – обикновено говореше мноо ...