Страсти и разум /ІІ част/ - Има ли виновни?
Случи се точно преди 10 години. Тъкмо се беше разделила с приятеля си и вечерта не обещаваше нищо по-различно от други вечери – сама в къщи, пред телевизора, с купа салата или пуканки. Вече сменяше каналите в търсене на поредната драма, която да й покаже, че не е единствената нещастна в любовта. Щеше да си поплаче и да заспи сама в мисли за... някого. В този момент се звънна на вратата и Мая с изненада видя Милена – нейна приятелка и бивша съученичка. Беше се наконтила, явно имаше среща.
– Обличай се и да излизаме! Имам уговорка с двама приятели и ти идваш! - Това беше казано толкова категорично, че Мая просто започна да се приготвя за излизане.
- Обадиха се да се видим, да идем на бар, а не са от тук. – продължи да обяснява Милена – Не се притеснявай, нищо ангажиращо; само излизаме, без ... продължение. Разбира се, че ако не иска, няма да има продължение.
Излязоха. Мая не беше облякла нищо особено – не очакваше ... нещо да се случи: да се влюби например. Не спираше да задава въпроси – не познаваше тези „приятели” и искаше да знае повече преди да дойдат. Когато пристигнаха, Мая малко се стресна – караха луксозен автомобил и това събуди съмнения у нея. Но вярваше на приятелката си и четиримата тръгнаха към забавленията. Седяха и разговаряха... смееха се. Наистина беше забавно и за кратко всеки беше забравил /като че ли/ за проблемите си. На Мая двамата мъже й допаднаха като компания, но не беше впечатлена по-специално.
Затова се изненада на следващия ден, когато единият от тях, Румен, ù се обади. Както и предположи, беше взел телефона от Милена. Каза ù, че искат да се видят и ще дойде, ако и тя има желание, разбира се. След около час тя вече каза „Здравей” и се отправиха към някое заведение, където можеха да си поговорят. Вечерта мина неусетно, в разговори и без абсолютно никакви намеци за интимност. Беше ù приятно и забавно – Румен беше доста приказлив, имаше дар слово и мозък, който използваше. Не беше като повечето познати ù мъже, с които общуваше. Постепенно започна да ù става симпатичен. Но не си правеше никакви илюзии – за нея беше симпатичен, но всички го гледаха с такова обожание... Всъщност той беше доста красив мъж. И когато след два дена пак ù се обади, тя беше повече от поласкана. Милена беше изненадана от развитието на събитията – планът й не беше точно такъв.
Румен поне три пъти седмично минаваше повече от двеста километра, за да се види с Мая. И ето, че в една такава вечер, те се видяха. Вечеряха и тогава той за първи път и разкри намеренията си – наистина искаше да бъдат... близки. Интимно близки. Но не ставаше въпрос за еднократно преживяване, а за сериозни взаимоотношения. Но тъй като Мая не беше подготвена за такова преживяване, тя отказа... за тази вечер. Той уважи решението й. Оправданието... ами стандартно женско – цикъл. Но това той разбра следващия път, когато се видяха и тя вече беше в това състояние.
- Не ме интересува – няма да правим секс. Искам просто да се гушнем! - Мая се обърка от това изказване, но прие. Отидоха на негова територия. Но когато се отправиха към хотел, тя се усъмни в... много неща. Вече бяха в стаята, лежаха на леглото и .. се гушкаха.
- Ще те попитам нещо: женен ли си? – Мая очакваше отговора, но се надяваше...
- Да - кратко отговори той. - Това проблем ли е за теб?
Какво можеше да отговори тя. Лежаха на едно легло, посред нощ, на стотина километра от дома й. И, което беше по-лошото – той й харесваше, много.
- Не, няма проблем – смънка тя.
Когато на следващия ден се прибра, Мая не знаеше какво да мисли. Ако пак й се обади, какво да прави. Телефонът звънна. Беше Румен. Разбраха се да се видят. „Ще горя в Ада!” – мислеше си тя. Видяха се и отново си говориха за какво ли не. Когато момичето сподели притесненията си, най-малко очакваше да чуе казаното от него:
- Ти не правиш нищо лошо. Аз съм този, който мами жена си!
Наистина, ако не беше тя, щеше да е друга. Но, въпреки това, Мая си пожела наум да не изпада в положението на жена му... някога, като се омъжи... С всеки изминал ден, тя с все по-голяма нетърпение чакаше да дойде да я вземе от къщи. Гледаше през прозореца. Но, когато й звъннеше, че я чака, се забавяше няколко минути – ей така, за тежест... Прекарваше си страхотно. Той я научи на толкова много - да не се чувства виновна за чужди прегрешения; да се харесва такава, каквато е; да прави най-страхотния секс...
Тя все още не можеше да си обясни защо, след като Румен може да има, която си поиска... иска нея. Мая беше онази част от него, която отдавна беше загубил – чистота, искреност, невинност. И като че ли в отношенията си с нея, той търсеше спасение за грешките си. Тя не беше като другите жени, с които общуваше – не искаше подаръци или пари – искаше единствено да е с него, когато е възможно. Но срещите им не продължиха дълго. Не искаше вече да бъде „другата”. А не можеше, пък и не искаше, от него... повече. Ситуацията имаше един изход и тя направи, каквото беше нужно. Не му каза директно, но когато разбра, че Мая има рожден ден, на който не беше поканен, се сети. Уклончивите й отговори и нежелание да говорят бяха достатъчно ясни.
Две седмици по-късно, когато му позвъни за неговия рожден ден, той не отговори. Може би имаше нова „друга”! А може би търсеше прошка...
Мая се усмихна при този спомен и погледна единственото цвете в саксия в дома си – неговия подарък за един осми март. Беше все още живо...
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ардеа, благодаря, че се отби и хареса! Наистина се надявам да съм успяла да пресъздам реалистично нещата. Защото макар и от реалния живот, не винаги се получава! Поздрави!
-
Яна, Марко, Веси, Янко, благодаря, че продължавате да четете поредицата; за милите думи; за положителните отзиви; за солените прегръдки... Поздрави!
-
Умело разказваш,притежаваш дар-слово...Истинска история за жена на
средна вьзраст!Продьлжавай,моля те!!! -
Оставам с искрено възхищение от сътвореното, Мария. Поздрави от мен!
-
Така е в живота.Поздрави за добрия разказ.
-
"не очакваше ... нещо да се случи"
Винаги става така... Интересно и понякога неприятно... Страхотен разказ... Солени прегръдки ! -
Денисса, след толкова страсти, ред е на малко разум... Поздрави!
Деси, браво на Мая - но сигурно е имало и болка... Поздрави!
Дими, разочарование /почти/ винаги има. Може би въпросът е как сме настроени - дали можем да приемем какъвто и да е развой. Но зависи и от много други неща. Поздрави!
Нели, не зная. Поне засега нямам информация за тревоги от подобен род при Мая /т.е. нейния прототип/. А за чистата съвест - може ли някой наистина... Поздрави!
Юлия, наистина е житейско. В основата на цялата поредица са реални събития. Поздрави!
Роси, не зная; мога само да предполагам. Но мисля, че това може да го каже жена , която е била и в двете позиции. Поздрави!
Приятели, благодаря, че прочетохте и споделихте! Поздрави! -
Хареса ми! Житейско е!
-
Мая си пожела наум да не изпада в положението на жена му... някога, като се омъжи...
Да четем ли сега морал за поведението на Мая?... Май тя не случайно се тревожи за брака си и настоящето... Ако всеки може да погледне миналото си с чиста съвест...Успех Мая, в натоящето.. -
Увлекателен разказ до болка познат.Добре би било разума да надделява над емоциите и страстта, защото разочарованието е ужастно с трагични понякога последици. Припомних си една случка преди много години - жена около 40-те се отрови и не можаха да я спасят... Причината бе дългогодишна връзка с женен мъж и неизпълнено обещание за развод и ново семейство.Поздравления Мими. С обич Дими
-
Браво на Мая! Поздравления и за теб Мария за тази част и за мислите които споделяш с нас.
-
Разумен избор на Мая.
И увлекателно разказана история.
Поздрав. -
Георги, благодаря, че прочете и за милите думи! Поздрави!
ВаньоМ, зная ли кой в какво живее - в спомени или мечти... А има ли правило? Благодаря, че се отби и сподели! Поздрави! -
Частица жизнен опит ....А аз все съм си мислел , че жените дишате с ме4ти. Мъжете сме, които, се връщаме към спомените. Или?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
